Page 82 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 82

Относно икономиите на резервните фондове, влоговете, чековете:



                 «Чрез прехвърляне на задължения депозитните банки постигат ико-
                 номии в употребата на средства за обръщение и с малки суми от

                 действителни пари извършват сделки за големи суми. Освободените
                 по такъв начин пари банкерът употребява за заеми на своите клиенти

                 чрез сконтиране и т.н. Ето защо прехвърлянето на задълженията по-

                 вишава ефикасността на депозитната система» (с.123). «Няма зна-
                 чение дали двамата клиенти, които вършат сделки помежду си, имат

                 своите сметки при един и същ или при различни банкери. Защото
                 банкерите разменят своите чекове в клиринговата палата. Чрез прех-

                 върляне на задължения депозитната система би могла да достигне
                 такова разпространение, че съвсем би изместила употребата на ме-

                 талните пари. Ако всеки имаше в банката текуща сметка и извърш-

                 ваше всичките си платежи чрез чекове, тези чекове биха станали
                 единственото средство за обръщение. В такъв случай би трябвало

                 да се приеме, че парите се намират в ръцете на банкерите, иначе
                 чековете не биха имали цена» (с.124).



           Централизацията на местното обръщение в ръцете на банките се извър-
           шва: 1) чрез банковите клонове. Провинциалните банки имат клонове в

           малките градове на своя окръг; лондонските банки — в различните град-

           ски квартали на Лондон. 2) чрез агентства.


                 «Всяка провинциална банка има свой агент в Лондон, за да плаща
                 там по нейни банкноти или полици и да получава пари, които се вна-

                 сят от лондонски жители за сметка на лица, живеещи в провинцията»

                 (с.127). «Всеки банкер събира банкнотите на друга банка и не ги пуща
                 отново. Във всеки по-голям град банкерите се събират веднъж или

                 два пъти в седмицата и си обменят своите банкноти. Салдото се из-
                 плаща чрез превод срещу Лондон» (с.134). «Предназначението на

                 банките е да улесняват сделките. Всичко, което улеснява сделките,
                 улеснява и спекулата. Сделките и спекулата са в много случаи така

                 тясно свързани помежду си, че трудно може да се каже къде свършва

                 сделката  и  къде  започва  спекулата...  Всякъде,  където  има  банки,
                 може да се получи капитал по-лесно и по-евтино. Евтиният капитал

                 стимулира спекулата така, както и евтиното месо и бира стимулират


                                                            82
   77   78   79   80   81   82   83   84   85   86   87