Page 102 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

ман ни разкрива премъдростта, че търсенето на паричен капитал не е

идентично с търсенето на пари като такива; — и само тази премъдрост,

защото в дълбочината на неговата душа, на Овърстън и на другите про-
роци на currency principle се таи нечиста съвест, тъй като те чрез изкуст-

вена законодателна намеса се стремяха да превърнат средството за об-
ръщение като такова в капитал и да повишат лихвения процент.

Да се обърнем сега към лорд Овърстън, alias (или другояче. Ред.) Са-
мюъл Джонс Лойд, и да видим как той трябва да обяснява защо взема

10% за своите «пари», щом като «капиталът» е тъй рядък в страната.

(3653.) «Колебанията на нормата на лихвата произлизат от една от

двете причини: от изменение на стойността на капитала».

(Превъзходно! Но стойността на капитала е, общо казано, лихвеният про-

цент! Следователно изменението на нормата на лихвата произхожда тук
от изменението на нормата на лихвата! «Стойността на капитала», както

посочихме по-рано, теоретично никога не се разбира иначе. Или може би
господин Овърстън разбира под стойност на капитала нормата на печал-

бата — но тогава дълбокомисленият мислител се връща към това, че

нормата на лихвата се регулира от нормата на печалбата!)

«или от изменение на сумата на намиращите се в страната пари.
Всички големи колебания на лихвата, големи или по продължител-

ността, или по амплитудата на колебанията, могат явно да бъдат све-

дени към изменения в стойността на капитала. Като най-убедителна
практическа илюстрация на този факт може да ни служи повишени-

ето на лихвения процент през 1847 г. и после през последните две
години (1855—1856); по-малките колебания па лихвения процент, ко-

ито произтичат от изменението на сумата на разполагаемите пари,
са малки както по тяхната амплитуда, така и по тяхната продължи-

телност. Те стават често и колкото са по-чести, толкова по-сигурно

водят към своята цел»

т.е. към обогатяване на банкерите à la Овърстън. Милият Самюъл Гърней
се изразява по този повод твърде наивно пред комитета на камарата на

лордовете, «С. Д.» 1848/ 57:

…
102