Page 160 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 160

ват  толкова  по-трудно,  колкото  по-малко  стоковата  форма  е  всеобща

           форма на продукта. Затова лихварят не знае никакви други граници ос-

           вен дееспособността  или способността  за  съпротива  на лицата,  които
           се нуждаят от пари. В дребноселското и дребнобуржоазното производс-

           тво парите са нужни като покупателно средство предимно когато вследс-
           твие на случайност или на някакви извънредни сътресения условията на

           производството се загубват от работника (който при тези начини на про-
           изводство обикновено е още техен собственик) или най-малкото не могат

           да  бъдат  възстановени  чрез  обикновения  ход  на  възпроизводството.

           Средствата за живот и суровите материали образуват главната част на
           тези условия на производството. Тяхното поскъпване може да доведе до

           невъзможност да бъдат възстановени чрез полученото за продукта, както
           обикновен неурожай може да попречи на селянина да възстанови семе-

           ната in natura. Същите войни, с които римските патриции разоряваха пле-
           беите, принуждавайки последните да носят военни повинности, които им

           пречеха  да възпроизвеждат  условията  на  своя  труд  и  поради  това  ги

           превръщаха  в  бедняци  (обедняването,  изтощаването  или  загубването
           на условията на възпроизводството са тук преобладаващата форма), на-

           пълваха хамбарите и складовете на патрициите с плячкосана мед — то-
           гавашните пари.



           Вместо да дават пряко на плебеите необходимите за тях стоки — зърнени
           храни, коне, рогат добитък, — те им даваха в заем тази за тях самите

           безполезна мед и използваха това положение, за да изстискват преко-

           мерни лихви, посредством които те заробваха плебеите за неизплатени
           дългове. При Карл Велики селяни франки също бяха разорени от вой-

           ните, така че не им оставаше нищо друго, освен от длъжници да се пре-
           върнат в крепостни. В римската империя, както се знае, често пъти се

           случваше гладът да заставя свободни хора да продават своите деца и
           самите себе си като роби на богатите. Толкова за общи повратни пунк-

           тове.


           Що се отнася до отделни случаи, за дребните производители запазването

           или загубването на условията на производството зависи от хиляди слу-
           чайности; и всяка такава случайност или загуба означава обедняване и

           представлява момент, когато може да се впие паразитът лихвар. Доста-

           тъчно е на дребен селянин да умре крава и той вече не е в състояние отн-


                                                           160
   155   156   157   158   159   160   161   162   163   164   165