Page 17 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 17

вски полици, вече сконтирани от тях за разни лица в Лондон или про-

                 винцията.  Billbrocker'ът  е  отговорен  пред  банкера  за  плащането

                 на тези money at call (пари, които трябва да бъдат върнати при първо
                 поискване); и този вид операции се извършват в такива огромни раз-

                 мери, че господин Нив, сегашният управител на банката {Английс-
                 ката}, казва в своето свидетелско показание: Известно ни е, че един

                 посредник имаше 5 милиона, и имаме основание да предположим,
                 че друг е имал 8—10 милиона; един имаше 4, друг 3½, трети повече

                 от 8 милиона. Аз говоря за влогове, преминал в ръцете на посредни-

                 ците» („Report of Committee on Bank Acts“, 1858, p. V, N 8).


                 «Лондонските billbroker'и. . . водеха своите огромни операции без вся-
                 какъв наличен резерв; те разчитаха на доходи от намиращите се у

                 тях полици, сроковете на които постепенно изтичат, или, в случай на

                 нужда, на възможността да получат заем от Английската банка под
                 гаранцията на сконтираните от тях полици. — Две фирми на лондон-

                 ски billbroker'и прекратиха своите платежи през 1847 г.; и двете впос-
                 ледствие възобновиха работата. През 1857 г. те отново преустано-

                 виха платежите. Пасивът на едната фирма през 1847 г. бе в кръгли
                 цифри 2 683 000 ф.ст. при капитал 180 003 ф.ст.; нейният пасив през

                 1857 г. бе 5 300 000 ф.ст., докато капиталът се равняваше по всяка

                 вероятност на не повече от една четвърт от онова, което тя имаше
                 през 1847 г. Пасивите на другата фирма се колебаеха в двата случая

                 между 3 и 4 милиона при капитал, който не превишаваше 45 000

                 ф.ст.» (пак там. стр. XXI, № 52).


                                                            2-2
                                                         (горе)

                                            ГЛАВА ТРИДЕСЕТА

              ПАРИЧЕН КАПИТАЛ И ДЕЙСТВИТЕЛЕН КАПИТАЛ. - I

           Единствените  трудни  въпроси  в  изследването  на  кредита,  към които

           пристъпваме сега, са следните:


           Първо, натрупването на същинския паричен капитал. В каква степен то е

           и в каква не е признак за действително натрупване на капитала, т.е. за
           възпроизводство в разширен мащаб? Дали така наречената plethora —

           излишък от капитал, — израз, прилаган само към лихвоносния капитал,
           т.е. към паричния капитал — е само специален начин на изразяване на

           …………………………………………17
   12   13   14   15   16   17   18   19   20   21   22