Page 15 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 15

Онова, което Адам Смит казва за заемите изобщо, е приложимо и към

           влоговете, които представляват само специално название на заемите,

           предоставяни от публиката на банкера. Една и съща сума може да служи
           като инструмент за произволен брой влогове.


                 «Безспорно вярно е, че 1000-те ф.ст., депозирани от някого днес у А,

                 утре ще бъдат дадени обратно и образуват влог у В. Един ден след

                 това, изплатени от В, те могат да образуват влог у С и т.н. до безк-
                 райност. Поради това една и съща парична сума от 1000 ф.ст. може

                 посредством редица предавания да се умножи на абсолютно неоп-
                 ределима сума от влогове. Ето защо възможно е 9/10 от всички вло-

                 гове на Съединеното кралство да съществуват само във вид на удос-
                 товеряващи ги записи в книгите на банкерите, които от своя страна

                 извършват по тях взаимно уреждане на сметките... Така например в

                 Шотландия, където парите в обръщение никога не са надминавали 3
                 милиона ф.ст„ сумата на влоговете достига 27 милиона. И ако не въз-

                 никне паника, когато всички искат обратно своите влогове от бан-
                 ките, то същите 1000 ф.ст., извършвайки своя обратен път, с предиш-

                 ната леснина могат отново да извършат платежи за също такава не-

                 определено голяма сума. Тъй като същите 1000 ф.ст., с които някой
                 е изплатил дълг към някой дребен търговец, утре могат да послужат

                 за  погасяване  дълга  на  последния  към  някой  по-едър  търговец, а
                 още след един ден покриват дълга на този по-едър търговец към бан-

                 ката и т.н. до безкрайност, то едни и същи 1000 ф.ст., преминавайки

                 от ръце в ръце, от банка в банка, могат да изплатят всяка сума от
                 влогове, каквато изобщо можем да си представим» („The Currency

                 Theory Reviewed etc.“, [Edinburgh, 1845] p. 62—63).


           Тъй като в тази кредитна система всичко се удвоява и утроява и се прев-

           ръща в просто умотворение, това важи и за „резервния фонд", в който се
           надяват най-сетне да са напипали нещо солидно. Да чуем пак г. Морис,

           управителя на Английската банка:


                 «Резервните фондове на частните банки се намират в ръцете на Ан-

                 глийската банка във форма на влогове. Първото въздействие на от-
                 лива на злато изглежда да засяга само Английската банка; но той ед-

                 накво би засегнал и резервите на другите банки, тъй като той означа-


                                                            15
   10   11   12   13   14   15   16   17   18   19   20