Page 13 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

говете се намират у един и същ банкер, така че този последният осъщес-

твява взаимно изравняване на сметките, или пък това се извършва от

различни банки, които взаимно си обменят чековете, изплащайки си само
разликата.

С развитието на лихвоносния капитал и на кредитната система всеки ка-

питал изглежда, че се удвоява, а в някои случаи даже, че се утроява

вследствие на различните начини, по които един и същ капитал или дори
едно и също вземане се появява под различни форми в различни ръце3).

По-голямата част от този „паричен капитал“ е съвсем фиктивна. Всичките
влогове, с изключение на резервния фонд, не представляват нищо друго

освен задължения на банкера и никога не съществуват в наличност. До-
колкото служат за джирооборот, те функционират като капитал за банке-

рите, след като тези последните ги дадат в заем. Банкерите се разплащат

помежду си със свидетелства за несъществуващи влогове, взаимно прис-
падайки от сметката тези вземания.

Адам Смит казва следното относно ролята, която капиталът играе
при паричните заеми:

«Дори в парично-заемното дело парите играят роля един вид на сви-
детелство, с помощта на което капиталите, ненамиращи приложение

у своя притежател, се пренасят от ръце в ръце. Тези капитали могат
почти неограничено да превишават по своята величина паричната

сума, която служи като средство за тяхното предаване; все същите
монети последователно служат при множество различни заеми,

също както и при множество различни покупки. Например А дава в

заем на W 1000 ф.ст., с които W веднага купува от В стоки за 1000
ф. ст. Тъй като В не намира приложение за парите, той дава в заем

същите монети на X, a X с тяхна помощ пак незабавно купува от С
стоки за 1000 ф. ст. По същия начин и на същото основание С дава

в заем своите пари на У, който отново купува с тях стоки от D. Така
че едни и същи пари — златни или книжни — могат в течение на ня-

колко дни да послужат като посредници за три различни заема и три

различни покупки, при което всяка от тези сделки по своята стойност
е равна на цялата сума на тези пари. Притежателите на пари А, В и

С са предали на тримата заематели W, X и У само властта да извър-

13