Page 18 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

промишленото свръхпроизводство, или пък тя образува отделно явление

наред с него? Съвпада ли този излишък, това излишъчно предлагане на

паричен капитал с наличността на парични маси (кюлчета, златни пари
и банкноти), които се намират в състояние на застой, и може ли поради

това да се разглежда този излишък от действителни пари като израз и
форма на проявление на споменатата plethora на заемен капитал?

И, второ, в каква степен паричното затруднение, т.е. недостигът на зае-
мен капитал, изразява недостиг на действителен капитал (на стоков ка-

питал и на производителен капитал)? В каква степен, от друга страна, то
съвпада с недостига на пари като такива, с достига на средства за обръ-

щение?

Доколкото разглеждахме досега специфичната форма на натрупването

на паричния капитал и на парично имущество изобщо, ние видяхме, че
тази форма на натрупване се свеждаше до натрупване на претенции за

собственост върху труда. Натрупването на капитала на държавния дълг

означава, както се оказа, само увеличение на една класа от кредитори на
държавата, които получават право да си присвояват известни суми от об-

щата маса на данъците6). Във факта, че дори и едно натрупване на дъл-
гове може да придобие вид на натрупване на капитал, с пълна яснота се

проявява онова извращение на реалните отношения, което е налице в

системата на кредита. Тези облигации, издадени за първоначално взетия
на заем и отдавна вече изразходван капитал, тези книжни дубликати на

унищожен капитал функционират за своите притежатели като капи-
тал, доколкото са продаваеми стоки и следователно могат да бъдат об-

ратно превърнати в капитал.

Наистина, ние видяхме също така, че титулите на собственост върху об-

ществени предприятия, железници, рудници и т.н. са фактически титули
на действителен капитал. Обаче те не дават възможност за разпореж-

дане с този капитал. Той не може да бъде изтеглен. Тези титули дават
само юридически санкционирана претенция за получаване на част от

принадената стойност, която трябва да бъде присвоена от този капитал.

Но и тези титули стават книжни дубликати на действителния капитал;
както ако товарителницата би придобила стойност наред със самия товар

и едновременно с него. Те стават номинални представители на несъщес-
твуващи капитали. Защото действителният капитал съществува наред с

…………………………………………18