Page 16 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

ва отлив на част от резервите, които те имат в нашата банка. Съвсем

същото влияние би оказал той и върху резервите на всички провин-

циални банки» („Commercial Distress“ 1847—1848 [№ 3639—3642]).

И така, в края на краищата резервните фондове се свеждат до резервния
фонд на Английската банка4). Но и този резервен фонд има двойно съ-

ществуване. Резервният фонд на банковия отдел се равнява на изли-

шъка от количеството банкноти, което банката има право да издаде
свръх количеството, което се намира в обръщение. Установеният от за-

кона максимум на банкнотите, подлежащи на издаване = на 14 милиона
(за които не се изисква метален запас; това се равнява приблизително на

величината на държавния дълг към банката), плюс сумата на банковия
запас от благороден метал. Така че ако този запас — на 14 милиона ф.ст.

банката има право да издаде за 28 милиона ф.ст. банкноти и ако от тази

сума 20 милиона се намират в обръщение, тогава резервният фонд на
банковия отдел = 8 милиона. Тези 8 милиона в банкноти съставляват

в такъв случай законният банкерски капитал, с който банката може да се
разпорежда, и същевременно резервният фонд за неговите влогове. Ако

сега настъпи отлив на златото, който намалява металния запас с 6 мили-

она — при което банката трябва да унищожи банкноти на същата сума,
— резервът на банковия отдел ще спадне от 8 милиона на 2 милиона. От

една страна, банката би повишила значително своя лихвен процент, от
друга страна, значително би се намалил резервният фонд, който осигу-

рява влоговете на банките и на другите вложители. През 1857 г. четирите

най-големи акционерни банки в Лондон заплашиха, че ако Английската
банка не издейства правителствено нареждане за временно отменяване

на банковия акт от 1844 г.5), те ще си поискат влоговете назад, което би
довело банковия отдел до фалит. Следователно банковият отдел може,

както през 1847 г., да фалира, докато в емисионния отдел лежат много
милиони (например през 1847 г. — около 8 милиона) като гаранция за об-

меняемостта на банкнотите в обръщение. Но и последното на свой ред е

илюзорно.

«По-голямата част от влоговете, които непосредствено не са нужни
на самите банкери, попада в ръцете на billbrokers (буквално — по-

лични посредници, по същината си — полубанкери. ред), които пред-

лагат на банкера — като гаранция на дадения от него заем — търго-

16