Page 19 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

тях и съвсем не преминава в други ръце поради това, че тези дубликати

преминават от ръце в ръце. Те стават форма на лихвоносния капитал

не само защото осигуряват известни доходи, а и защото чрез продажба
може да бъде постигнато обратното им изплащане като капиталови стой-

ности. Доколкото натрупването на тези ценни книжа изразява натрупване
на железници, рудници, параходи и т.н., то изразява разширяване на

действителния процес на възпроизводство — точно както разширяването
на данъчния списък напр. върху, движимото имущество свидетелства за

нарастване на това имущество. Но като дубликати, които сами могат да

бъдат продавани като стоки и поради това се обръщат като капиталови
стойности, те са илюзорни и величината на тяхната стойност може да

расте и да спада съвсем независимо от движението на, стойността
на действителния капитал, чиито титули те са. Величината на тях-

ната стойност, т. е. техният курс на борсата, неизбежно има тенденция да
се повишава със спадането на лихвения процент, доколкото това спа-

дане, независимо от специфичното движение на паричния капитал, е

просто следствие от тенденцията на нормата на печалбата към спадане.
По такъв начин вече по тази причина с развитието на капиталистическото

производство това въображаемо богатство нараства вследствие увели-
чаването на стойността на всяка от неговите пропорционални части с оп-

ределена първоначална номинална стойност7).

Печалбата и загубата поради колебанията на цените на тези титули на

собственост, както и тяхната централизация в ръцете на железопътни

крале и други такива, по самата природа на нещата все повече и повече
стават резултат на играта, която се явява вместо труда като първонача-

лен начин за придобиване на капиталистическа собственост, а застава и
на мястото на прякото насилие. Този вид въображаемо парично имущес-

тво съставлява твърде значителна част не само от паричното имущество
на частните лица, но и от банкерския капитал, както вече споменахме по-

горе.

Би могло — ние споменаваме за това само за да го ликвидираме набързо

— под натрупване на паричния капитал да се разбира и натрупване на
богатството в ръцете на банкерите (заемодателите по професия) като

посредници между частните парични капиталисти, от една страна, и дър-

жавата, общините и възпроизвеждащите заематели, от друга; при което

19