Page 12 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

В страни с развито капиталистическо производство резервните фондове

на банките винаги средно изразяват количеството пари, съществуващи

като съкровище, при което част от това последното пак се състои от
ценни книжа, от прости свидетелства за получаване на злато, които обаче

нямат собствена стойност. Ето защо по-голямата част от банкерския ка-
питал е съвсем фиктивна и се състои от вземания (полици), държавни

ценни книжа (представляващи бивш капитал) и акции (свидетелства за
получаване на бъдещ доход). При това не бива да се забравя, че парич-

ната стойност на капитала, който е представен от тези ценни книжа, на-

миращи се в касите на банкерите, е съвсем фиктивна дори когато са до-
кументи за осигурен доход (като държавните ценни книжа) или служат

като титул на собственост върху действителен капитал (като акциите) и
че тази парична стойност се регулира независимо от стойността на дейс-

твителния капитал, който споменатите ценни книжа, поне отчасти, пред-
ставляват; а ако те представляват не капитал, а проста претенция върху

доходи, то претенцията върху един и същ доход се изразява в постоянно

изменящ се фиктивен паричен капитал. Тук се прибавя и обстоятелст-
вото, че този фиктивен капитал на банкера представлява в по-голямата

си част не собствен негов капитал, а капитал на публиката, която с лихви
или без лихви го влага в банката.

Влоговете се правят винаги в пари, в злато или в банкноти, или в свиде-
телства за тяхното получаване. С изключение на резервния фонд, който

в зависимост от потребностите на действителното обръщение ту се сък-

ращава, ту се разширява, тези влогове в действителност винаги се нами-
рат, от една страна, в ръцете на промишлените капиталисти и на търгов-

ците, чиито полици се сконтират с влоговете и на които с тях се дават
заеми; от друга страна, в ръцете на търговци на ценни книжа (борсови

посредници) или в ръцете на частни лица, които са продали своите ценни
книжа, или в ръцете на правителството (при съкровищни бонове и нови

заеми). Самите влогове играят двояка роля. От една страна, те, както

вече споменахме, се дават в заем като лихвоносен капитал и следова-
телно не се намират в касите на банките, а само фигурират в техните

книги като вземания на вложителите. От друга страна, те функционират
само като такива вписвания в книгите, доколкото взаимните вземания на

вложителите се изравняват посредством чекове срещу влоговете и вза-
имно се приспадат по сметките; при това съвсем безразлично е дали вло-

12