Page 175 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

мери по този начин подражатели; всички крайморски градове и

изобщо всички градове, които са си създали име със своята незави-

симост и със своята търговия, основаха своите първи банки. Тъй като
завръщането на техните кораби често трябваше да се чака доста

дълго, това по необходимост доведе до обичая на кредитирането, а
откриването на Америка и търговията с нея още повече засилиха

този обичай.» (Това е главен пункт). Изпращането на кораби със
стоки принуждаваше да се правят големи заеми, което бе налице

още в древността в Атина и изобщо в Гърция. В 1380 г. в ханзейския

град Брюге вече имаше застрахователна камара (М. Augier, „Du
Credit publique etc.“ Paris, 1842, p. 202—203).

Доколко силно през последната третина на XVII век, когато още не бе раз-

вита съвременната кредитна система, дори в Англия преобладаваха за-

емите, отпускани на поземлените собственици, следователно изобщо на
представителите на потребяващото богатство, се вижда между другото

от работата на сър Дъдли Норт, който бе не само един от първите анг-
лийски търговци, но и един от най-значителните теоретици-икономисти

на своето време:

«В нашия народ парите, давани под лихва, много по-малко от една

десета част отиват в ръцете на делови хора, които биха могли с

тяхна помощ да водят своите операции: те се дават в заем главно за
купуване на луксозни артикули, дават се за разходи на хора, които,

макар и да са едри земевладелци, разходват пари по-бързо, откол-
кото им ги донася тяхното земевладение; а тъй като избягват да про-

дават своите имения, те предпочитат да ги обременяват с ипотечни
дълговел» („Discourses upon Trade“, London, 1691, p. 6, 7).

В XVIII век в Полша:

«Варшава извършваше крупни операции с полици, което обаче

имаше главно за основа и задача да служи на лихварските интереси
на варшавските банкери. За да си доставят пари, които те биха могли

да дават в заем на разточителните аристократи с 8 и повече про-
цента, те търсеха и намираха в чужбина поличен кредит in Blanco, т.

е. кредит, в основата на който не лежеше никаква стокова търго-
вия; все пак задграничните трасати търпеливо акцептираха тези пол-

175