Page 174 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 174

рамете се — та до къде по дяволите ще доведе това в края на краи-

                 щата? ... Който има сега в Лайпциг 100 флоринта, той ежегодно по-

                 лучава 40 — това значи за една година да глътне един селянин или
                 гражданин. Ако той има 1 000 флоринта, то получава ежегодно 400

                 — това значи за една година да изяде един рицар или богат дворя-
                 нин. Ако той има 10 000, то получава ежегодно 4 000 — това значи за

                 една година да изяде един богат граф. Ако той има 100 000, както
                 това се случва при богатите търговци, той взема ежегодно 40 000 —

                 това значи за една година да изяде един крупен богат княз. Ако той

                 има 1 000 000, то получава ежегодно 400 000 — това значи за една
                 година да изяде един крупен крал. И не го застрашава за това ни-

                 каква опасност — не са застрашени нито животът, нито имотът му;
                 нищо не върши, седи си при печката и пече ябълки: и този смирен

                 разбойник, тъй както си седи в къщи, може за десет години да изяде
                 цял свят.» (С „An die Pfarrherrn wider den Wucher zu predigen“, 1540.

                 In: Der sechste Theil der Biicher des ehrnwirdigen Herrn Doctoris Martini

                 Lutheri. Wittembergk, 1589 [S. 312].)


                 «Преди 15 години аз писах против лихварството, тъй като още тогава
                 то бе набрало такава сила, че не виждах надежда за подобрение. От-

                 тогава то се възвиси до такава степен, че не иска вече никъде да се

                 счита за порок, грях и позор, а се величае като чиста добродетел и
                 чест, сякаш то оказва на хората велика любов и християнска услуга.

                 Къде тогава да се търси избавление, щом позорът е станал чест и

                 порокът  —  добродетел»  („An  die  Pfaiherrn  wider  den  Wucher  zu
                 predigen» Vermanung Wittemberg 1540).


                                                     __________



                 «Евреи,  ломбардци, лихвари  и  кръвопийци  бяха  наши  първи  бан-
                 кери,  наши първоначални  банкови  посредници,  техният  занаят

                 трябва да се заклейми с печата на позора... Към тях се присъединиха
                 след  това  лондонските  златари.  Изобщо... нашите  първоначални

                 банкери представляваха... много лоша компания, те бяха алчни лих-

                 вари, безсърдечни кръвопийци» (D. Hardcastle: „Banks and Bankers“,
                 2nd ed., London, 1843, p. 19, 20).


                 «Показаният от Венеция пример (на образуване на банка) бързо на-



                                                           174
   169   170   171   172   173   174   175   176   177   178   179