Page 53 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

Натрупването на заемния капитал се състои просто в това, че парите се

утаяват като пари, предназначени за заеми. Този процес е твърде разли-

чен от действителното превръщане в капитал; това е само натрупване на
пари в такава форма, в която те могат да бъдат превърнати в капитал. Но

това натрупване може, както бе изтъкнато, да изразява моменти, твърде
различни от действителното натрупване. При постоянно разширяване на

действителното натрупване това разширяване на натрупването на пари-
чен капитал може да бъде отчасти негов резултат, отчасти резултат от

моменти, които го съпровождат, но са съвсем различни от него, отчасти,

най-сетне, дори резултат от прекъсвания на действителното натрупване.
Вече само поради това, че натрупването на заемен капитал се разши-

рява под влиянието на такива независими от действителното натруп-
ване, но все пак съпровождащи го моменти, в известни фази на ци-

къла трябва винаги да е налице изобилие от паричен капитал и това изо-
билие трябва да се развива заедно с развитието на кредита. Заедно с

това изобилие трябва същевременно да се усилва и необходимостта да

се разшири процесът на производството извън неговите капиталисти-
чески граници: излишъчна търговия, излишъчно производство, излишъ-

чен кредит. Същевременно това неизбежно се извършва във форми, ко-
ито предизвикват обратно движение.

Що се отнася до натрупването на паричен капитал от поземлена рента,
работна заплата и т.н. — излишно е да се спираме тук на този въпрос.

Следва да се подчертае само моментът, че чрез разделението на труда

в хода на развитието на капиталистическото производство действител-
ното спестяване и въздържание (на събирачите на съкровища), докол-

кото то доставя елементи на натрупване, се предоставя на онези, които
получават минимума от тези елементи и често пъти при това губят своите

спестявания, както работниците при фалиране на банки. От една страна,
промишленият капиталист не сам „спестява“ своя капитал, а се разпо-

режда с чужди спестявания пропорционално на величината на своя капи-

тал; от друга страна, паричният капиталист превръща чуждите спестява-
ния в свой капитал, а кредита, който капиталистите, занимаващи се с въз-

производство, си отпускат взаимно и който им се дава от публиката, прев-
ръща в източник за свое частно обогатяване. С това се руши и послед-

ната илюзия на капиталистическата система, че капиталът се пораждал
от собствен труд и спестяване. Не само печалбата се състои от присвоя-

53