Page 54 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

ване на чужд труд, но и капиталът, с помощта на който този чужд труд се

привежда в движение и се експлоатира, се състои от чужда собственост,

която паричният капиталист предоставя на разположение на промишле-
ния капиталист и за което той експлоатира последния на свой ред.

Остава ни да направим още няколко бележки относно кредитния капитал.

Колко често една и съща парична единица може да фигурира като заемен
капитал всецяло, зависи, както бе показано по-горе, от това:

1) колко често тя реализира стокови стойности при продажба или
плащане, следователно пренася капитал, както и от това,

колко често тя реализира доход. Колко често тя преминава в други
ръце като реализирана стойност, било капитал, било на доход, за-

виси очевидно от размера и броя на действителните обороти;

2) Това зависи от икономията на платежите и от развитието и орга-
низацията на кредитното дело;-----------------------------------------------------

3) най-сетне, от взаимното сцепление и бързината на действието на
кредитите, така че парите, утаили се на едно място като влог, вед-

нага отново се насочват към друго като заем.

Дори ако приемем, че формата, в която съществува заемният капитал, е

изключително формата на действителните пари, злато или сребро —
стоки, чието вещество служи за мярка на стойностите, — голяма част от

този паричен капитал неизбежно ще бъде само фиктивна, т. е. титул на

стойността, точно както стойностните знаци. Доколкото в кръгооборота на
капитала функционират пари, те наистина за момент образуват паричен

капитал, но не се превръщат в заемен паричен капитал, а или се обменят
срещу елементите на производителния капитал, или пък се разплащат с

тях като със средство за обръщение при реализиране на дохода и следо-
вателно те не могат за своя притежател да се превърнат отново в зае-

мен капитал. А доколкото те се превръщат в заемен капитал и една

и съща сума пари повторно представлява заемен капитал, ясно е, че те
само в един пункт съществуват като металически пари; във всички други

пунктове те съществуват само във формата на претенции върху капитал.
Натрупването на тези претенции, съгласно предпоставката, произтича от

действителното натрупване, т. е. от превръщането на стойността на сто-
ковия капитал и т.н. в пари; но въпреки това натрупването на тези претен-

54