Page 56 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

В. А. 1857 № 4886 : „Ще бъде ли това, според вас, правилно указание

на причините, които определят сконтовия процент, ако кажа, че той

се регулира от количеството на намиращия се на пазара капитал,
който може да бъде употребен за сконтиране на търговски полици,

за разлика от други видове ценни книжа ? — {Чепмън} Не; аз се при-
държам към възгледа, че върху лихвения процент влияят

всички лесно превръщащи се в пари лихвоносни ценни книжа (all
convertible securities of a current character); би било неправилно въп-

росът да се ограничава само със сконтирането на полици, защото

ако има голямо търсене на пари срещу {залог на} консоли или дори
срещу съкровищни бонове, както това в голяма степен бе напосле-

дък, и то срещу значително по-висок от търговския лихвен процент,
би било абсурдно да се каже, че нашият търговски свят не се засяга

от това; той се засяга твърде съществено от това.“ — „4890. Ако на
пазара има добри и търсени ценни книжа, признавани от банкерите

като такива, и ако собствениците искат да получат срещу тях пари,

то това, без всякакво съмнение, ще окаже влияние върху търговските
полици; аз не мога например да очаквам, че ще ми дадат срещу тър-

говска полица пари с 5%, ако тези пари може същевременно да се
дадат в заем срещу консоли и т.н. с 6%; същото влияние оказва това

и върху нас; никой не може да иска от мен да сконтирам полицата му

с 5½%, когато аз мога да дам в заем своите пари с 6%“. — „4892.
Относно хората, които купуват за 2000 ф.ст., 5000 ф.ст. или 10000

ф.ст. ценни книжа като здраво капиталовложение, ние не ще кажем,
че те оказват съществено влияние върху паричния пазар. Ако ме пи-

тате за лихвения процент на заеми срещу {залог на} консоли, то аз

имам предвид хора, които извършват операции за стотици хиляди,
така наречените джобери, които подписват за публични заеми на го-

леми суми или ги купуват на пазара, а след това са принудени да
държат тези ценни книжа, докато стане възможно да ги пласират

с печалба; за тази цел тези хора трябва да вземат на заем пари.“»

С развитието на кредитното дело се създават големи концентрирани па-

рични пазари като Лондон, които същевременно са главни пунктове на
търговията с тези ценни книжа. Банкерите предоставят на разположение

на шайката от такива търговци грамадните маси на паричния капитал на
публиката и така расте тази пасмина играчи. „На фондовата борса парите

56