Page 55 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

ции или титули като такова е различно както от действителното натруп-

ване, от което то се поражда, така и от бъдещото натрупване (новия про-

изводствен процес), което се определя чрез даване на пари в заем. Prima
facie (отначало, на пръв поглед) заемният капитал винаги съществува

във формата на пари9), а по-късно във формата на право върху пари,
тъй като парите във вид на които той първоначално съществува, се на-

мират сега в ръцете на заемателя в действителна парична форма. За
кредитора заемният капитал се е превърнал в право за получаване

на пари, в титул на собственост. Една и съща маса действителни

пари може поради това да представлява твърде различни маси пари-
чен капитал. Просто парите, безразлично дали те представляват реали-

зиран капитал или реализиран доход, стават заемен капитал само поради
акта на даването в заем, поради превръщането им във влог, ако се разг-

лежда общата форма при развита кредитна система. Влогът е паричен
капитал за вложителя. Обаче в ръцете на банкера той може да бъде само

потенциален паричен капитал, който лежи без употребление в неговата

каса, вместо да лежи в касата на собственика на тоя капитал10).

С нарастването на вещественото богатство расте класата на паричните

капиталисти; първо, расте броят и богатството на капиталистите, които
се оттеглят от работа, на рентиерите; и, второ, подпомага се развитието

на кредитната система, във връзка с което расте броят на банкерите, за-
емодавците, финансистите и т.н. С развитието на свободния паричен ка-

питал се увеличава, както бе показано по-горе, масата на лихвоносните

ценни книжа, на държавните ценни книжа, на акциите и т.н. Но заедно с
това се увеличава и търсенето на свободен паричен капитал, при което

борсовите спекуланти, които спекулират с тези ценни книжа, започват
да играят главна роля на паричния пазар. Ако всички покупки и продажби

на тези ценни книжа биха били само израз на действителни вложения на
капитал, тогава бихме имали право да кажем, че те не могат да влияят

върху търсенето на паричен капитал, тъй като ако А продава своите

ценни книжа, то той извлича при това точно толкова пари, колкото В
влага в ценните книжа. Между това дори и когато ценната книга наистина

съществува, но не оня капитал (поне като паричен капитал), който тя пър-
воначално е представлявала, тя винаги предизвиква pro tanto ново тър-

сене на такъв паричен капитал. Но във всеки случай това е тогава пари-
чен капитал, с който по-рано е разполагал В, а сега разполага А.

55