Page 11 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

Доколкото тяхното обезценяване не е изразявало действителен застой

на производството и на движението по железниците и каналите или прек-

ратяване на вече започнати предприятия, или безполезно пилеене на ка-
питал за предприятия, действително нищо неструващи, нацията не е ста-

нала по-бедна нито с грош от това, че са се пукнали тези сапунени мехури
на номинален паричен капитал.

В действителност всички тези ценни книжа не са нищо друго освен нат-
рупани претенции, юридически титули върху бъдещо производство, па-

ричната или капиталовата стойност на които или съвсем не представлява
никакъв капитал, както при държавните дългове, или се регулира незави-

симо от стойността на действителния капитал, който те представляват.

Във всички страни с капиталистическо производство съществува в тази

форма огромна маса така наречен лихвоносен капитал, или moneyed
capital. И под натрупване на паричен капитал най-често се подразбира

само натрупване на тези претенции спрямо производството, натрупване

на пазарната цена, на илюзорната капиталова стойност на тези претен-
ции.

И тъй, част от банкерския капитал е вложена в тези така наречени лихво-
носни ценни книжа. Това е част от резервния капитал, който не функцио-

нира в същинското банково дело. Най-значителна част се състои от по-
лици, т.е. от платежни задължения на промишлени капиталисти или тър-

говци. За лицето, което дава в заем пари, тези полици са лихвоносни
ценни книжа, т.е. купувайки тези ценни книжа, той приспада лихвите за

времето, което остава до платежния срок. Това е, което се нарича скон-

тиране. По този начин колко да се приспадне от сумата, представлявана
от полицата, зависи от величината на лихвения процент в дадено време.

Най-сетне, последната част на капитала на банкера се състои от неговия

паричен резерв в злато или банкноти. Влоговете — стига само от дого-

вора да не е обусловен по-продължителен срок — във всеки момент
трябва да бъдат изплатени по искане на вложителя. Те се намират в със-

тояние на постоянни приливи и отливи. Но изтеглени от едного, те се въз-
становяват от другиго, така че в периоди на нормален вървеж на рабо-

тите тяхната средна сума се колебае слабо.

…

11