Page 11 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 11

Доколкото тяхното обезценяване не е изразявало действителен застой

           на производството и на движението по железниците и каналите или прек-

           ратяване на вече започнати предприятия, или безполезно пилеене на ка-
           питал за предприятия, действително нищо неструващи, нацията не е ста-

           нала по-бедна нито с грош от това, че са се пукнали тези сапунени мехури
           на номинален паричен капитал.



           В действителност всички тези ценни книжа не са нищо друго освен нат-
           рупани претенции, юридически титули върху бъдещо производство, па-

           ричната или капиталовата стойност на които или съвсем не представлява
           никакъв капитал, както при държавните дългове, или се регулира незави-

           симо от стойността на действителния капитал, който те представляват.


           Във всички страни с капиталистическо производство съществува в тази

           форма  огромна  маса  така  наречен  лихвоносен  капитал, или  moneyed
           capital. И под натрупване на паричен капитал най-често се подразбира

           само натрупване на тези претенции спрямо производството, натрупване

           на пазарната цена, на илюзорната капиталова стойност на тези претен-
           ции.



           И тъй, част от банкерския капитал е вложена в тези така наречени лихво-
           носни ценни книжа. Това е част от резервния капитал, който не функцио-

           нира в същинското банково дело. Най-значителна част се състои от по-
           лици, т.е. от платежни задължения на промишлени капиталисти или тър-

           говци. За лицето, което дава в заем пари, тези полици са лихвоносни
           ценни книжа, т.е. купувайки тези ценни книжа, той приспада лихвите за

           времето, което остава до платежния срок. Това е, което се нарича скон-

           тиране. По този начин колко да се приспадне от сумата, представлявана
           от полицата, зависи от величината на лихвения процент в дадено време.


           Най-сетне, последната част на капитала на банкера се състои от неговия

           паричен резерв в злато или банкноти. Влоговете — стига само от дого-

           вора  да  не  е  обусловен  по-продължителен  срок  —  във всеки  момент
           трябва да бъдат изплатени по искане на вложителя. Те се намират в със-

           тояние на постоянни приливи и отливи. Но изтеглени от едного, те се въз-
           становяват от другиго, така че в периоди на нормален вървеж на рабо-

           тите тяхната средна сума се колебае слабо.

                                                            …

                                                            11
   6   7   8   9   10   11   12   13   14   15   16