Page 149 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

влагането на допълнителен капитал в старата земя е недостатъчно за

получаване на необходимото увеличено предлагане. Едната предпос-

тавка изключва другата. Наистина сега би могло да се каже: самата рента
от най-лошия вид земя А е диференциална рента в сравнение или със

земята, която се обработва от самия собственик (обаче това се среща
само като случайно изключение), или с допълнителното капиталовложе-

ние, в старите арендни участъци, които не носят рента. Но това 1) би било
такава диференциална рента, която би възникнала не от разликата в пло-

дородността на различните видове земя и която затова не предполага, че

земята от вид А не носи рента и че нейният продукт се продава по про-
изводствената цена. И 2) обстоятелството дали допълнителните капита-

ловложения в същия аренден участък носят или не носят рента, е съвсем
без значение за обстоятелството дали новообработваната земя от вида

А носи или не носи рента, както например за учредяването на ново, са-
мостоятелно фабрично предприятие е безразлично дали някой друг фаб-

рикант от същия отрасъл влага в лихвоносни книжа част от своя капитал,

защото не може да я използва изцяло в своето предприятие, или пък из-
вършва редица отделни разширения, които не му дават пълна печалба,

но все пак му дават повече от лихвата. За него това е нещо второсте-
пенно. Напротив, допълнителните нови предприятия трябва да му дават

средна печалба и именно в очакването на такава печалба той ги съз-

дава. Разбира се, допълнителните капиталовложения в старите арен-
дни земи и допълнителното обработване на нова земя от вида А образу-

ват взаимни граници. Границата, до която в старата арендна земя може
да се влага допълнителен капитал при по-малко благоприятни условия за

производство, се определя от конкуриращите нови вложения в земята от

вида А; от друга страна, рентата, която може да дава земята от този вид,
се ограничава от конкуриращите допълнителни капиталовложения в ста-

рите арендни земи.

Обаче всички тези фалшиви извъртания не разрешават проблема, който,

просто изложен, се състои в следното: да приемем, че пазарната цена на
житото (което в това изследване представлява за нас продукта на земята

изобщо) е достатъчна, за да бъдат включени в обработване части земя
от вида А и вложеният в тези нови участъци капитал да получи производ-

ствената цена на продукта, т.е. да възстанови капитала плюс средната
печалба, и така, да приемем, че са налице условията за нормално нарас-

149