Page 151 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

по-късните капиталовложения в старите арендни участъци, които, за да

принасят обичайната печалба без рента, изискват висока пазарна цена,

не биха били извършени. Защото и при високата пазарна цена те носят
само средна печалба. Следователно при по-ниска цена, която при обра-

ботване на земята А би започнала да регулира нейната производствена
цена, те не биха давали тази печалба, следователно при тази предпос-

тавка изобщо не биха могли да бъдат направени. Наистина рентата от
земята А би образувала по такъв начин диференциална рента в сравне-

ние с тези капиталовложения в старите арендни участъци, които не носят

рента. Но ако участъците от земята А образуват такава диференциална
рента, то е вследствие на това, че те изобщо са недостъпни за обработ-

ване, освен ако започнат да носят рента, т.е. вследствие на това, че въз-
никва необходимост от тази рента, която сама по себе си не се обуславя

от никакво различие между видовете земя и която създава границата за
възможното прилагане на допълнителни капитали в старите арендни

земи. В двата случая рентата от земята А би била не просто следст-

вие на повишението на житната цена, а обратно: обстоятелството,
че най-лошата земя трябва да дава рента, за да бъде изобщо позволено

нейното обработване, би било причина за повишаването на житните цени

до точката, на която може да бъде осъществено това условие.

Диференциалната рента има тази особеност, че поземлената собстве-
ност тук само присвоява добавъчната печалба, която иначе би прибрал и

при известни обстоятелства, докато тече срокът на арендния договор,

действително прибира арендаторът. Поземлената собственост в този
случай е само причината за прехвърлянето на известна, възникваща без

съдействието на тази собственост (а вследствие на това, че производст-
вената цена, регулираща пазарната цена, се определя от конкуренцията)

част от стоковата цена, която се свежда до добавъчна печалба — причи-
ната за прехвърлянето на тази част от цената от едно лице на друго, от

капиталиста на поземления собственик. Но поземлената собственост в

този случай не е причината, която създава тази съставна част на цената
или увеличението на цената, което е предпоставка за тази част на це-

ната. Напротив, ако най-лошата земя от вида А не може да бъде обра-
ботвана — макар нейното обработване да би дало производстве-

ната цена, — докато не носи известен излишък над тази производст-
вена цена, известна рента, то поземлената собственост е творческата

151