Page 153 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

производство, рента и аренда трябва да съвпадат. Тук трябва да изслед-

ваме именно това нормално отношение.

Ако дори разгледаните по-горе случаи, когато в рамките на капиталисти-

ческия начин на производство действително може да се правят капита-
ловложения в земи, които не носят рента, не допринасят за разрешаване

на нашата проблема, то още по-малко ще допринесе позоваването на ко-

лониални отношения. Това, което превръща колонията в колония — тук
говорим само за същински земеделски колонии, — не е само масата от

плодородни земи, намиращи се в естествено състояние. Не, колониите
стават колонии по-скоро вследствие обстоятелството, че тези земи не са

присвоени, не са подчинени на поземлената собственост.35z Именно това
образува огромната разлика между старите земи и колониите, доколкото

става дума за земята: законното или фактическото несъществуване

на поземлената собственост, както правилно отбеляза Уейкфийлд 35), а
дълго преди него откриха физиократът Мирабо-баща и други по-стари

икономисти. При това съвсем безразлично е дали колонистите просто си
присвояват земята или под формата на номинална цена на земята всъщ-

ност плащат на държавата само известна такса за придобиване на юри-
дически титул върху земята. Безразлично е и това, че вече заселили се

колонисти са юридически собственици на земята. Поземлената собстве-

ност фактически не представлява тук граница за прилагане на капитал
или и на труд без капитал; заграбването на част от земята от вече засед-

налите колонисти не изключва за новите пришълци възможността да пре-

върнат нова земя в поле за прилагане на своя капитал или труд. Затова
когато трябва да изследваме как действа поземлената собственост върху

цените на продуктите на земята и върху рентата в случаите, когато тази
собственост ограничава земята като поле за прилагане на капитала,

би било крайно глупаво да говорим за свободни буржоазни колонии, къ-
дето няма нито капиталистическия начин на производство в земеделието,

нито съответстващата на него форма на поземлената собственост, която

тук фактически изобщо не съществува. Така прави напр. Рикардо в гла-
вата за поземлената рента. Отначало той говори, че има намерение да

изследва влиянието, което присвояването на земята оказва върху стой-
ността на продуктите на земята, и непосредствено след това той взема

като пример колониите, като приема, че там земята съществува в срав-
нително първобитни условия и нейната експлоатация не е ограничена от

153