Page 154 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

монопола на поземлената собственост.

Самата юридическа собственост върху земята не създава поземлена
рента за собственика. Но затова пък тя му дава власт да не допуска екс-

плоатацията на неговата земя, докато икономическите отношения не нап-
равят възможно такова нейно използване, което ще му донесе известен

излишък, било като земята бъде използвана за същинско земеделие,

било за други производствени цели като постройки и пр. Той не може да
увеличи или намали абсолютния размер на това поле на дейност, но

може да измени количеството земя, което се намира на пазара. Оттук,
както още Фурие отбеляза, характерният факт, че във всички цивилизо-

вани страни сравнително значителна част от земята винаги остава необ-
работена.

И така, предпоставяйки случая, че търсенето изисква разораване на
нови, да кажем, по-малко плодородни земи, отколкото обработваните до-

тогава, ще даде ли поземленият собственик тези земи в аренда даром,
защото пазарната цена на продукта на земята се е повишила достатъчно

високо, за да може капиталовложението в тази земя да дава на аренда-

тора производствената цена, значи и обичайната печалба? Съвсем не.
Капиталовложението трябва да му даде рента. Той ще даде в аренда

само ако може да му се плаща аренда. Следователно пазарната цена

трябва да се повиши над производствената цена, до Р+r, за да може да
се плаща на поземления собственик рента. Тъй като — съгласно пред-

поставката — поземлената собственост без даване в аренда не носи

нищо, няма в икономическо отношение никаква ценност, то едно малко
повишение на пазарната цена над производствената цена е достатъчно

да докара на пазара новата земя от най-лошия вид.

Сега изниква въпросът, от това, че най-лошата земя носи поземлена

рента, която не може да бъде изведена от различие в плодородността,
следва ли, че цената на продукта на земята е необходимо монополна

цена в обикновения смисъл на думата, или цена, в чийто състав влиза
рентата във форма на данък, само че този данък събира поземленият

собственик, а не държавата? Че такъв данък има своите определени ико-
номически граници, се разбира от само себе си. Той е ограничен от до-

пълнителни капиталовложения в старите арендни земи, от конкуренци

154