Page 159 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

хвърляни от една сфера в друга, накратко, на тяхното свободно движение

между тези различни сфери на производството като между съответни

свободни области за прилагане на самостоятелните части на съвкупния
обществен капитал. При това се приема, че никакви бариери, с изключе-

ние на случайни или временни, не пречат на конкуренцията на капита-
лите да сведе стойността до производствената цена в такава например

сфера на производството, в която стойността на стоките е по-висока от
тяхната производствена цена или в която се произвежда принадена стой-

ност, по-голяма от средната печалба, и заедно с това да разпределя из-

лишната принадена стойност на тази сфера на производството пропор-
ционално между всички сфери, които се експлоатират от капитала. Но

ако се среща обратното, ако капиталът се натъква на чужда сила, която
той може да преодолее само отчасти или съвсем не може да преодолее

и която ограничава неговото прилагане в отделни сфери на производст-
вото, допуска го само при условия, напълно или отчасти изключващи спо-

менатото общо изравняване на принадената стойност в средна печалба,

то очевидно в такива сфери на производството поради излишъка на стой-
ността на стоките над тяхната производствена цена възниква доба-

въчна печалба, която може да се превърне в рента и като такава да
се обособи от печалбата. Но като такава чужда сила и преграда при не-

говото прилагане в земята на капитала противостои поземлената собст-

веност, или на капиталиста противостои поземленият собственик.

Поземлената собственост тук е бариерата, която не допуска ново капита-

ловложение в необработена досега или в неотдадена в аренда земя, без
да взема мито, т.е. без да получава рента, макар нововключената в об-

работка земя да принадлежи към такъв вид, който не носи диференци-
ална рента и който, ако не съществуваше поземлената собственост, би

могъл да се обработва и при известно незначително повишение на па-
зарната цена, когато регулиращата пазарна цена би давала на обработ-

ващия тази най-лоша земя само неговата производствена цена. Обаче

вследствие на границата, която поставя поземлената собственост, пазар-
ната цена трябва да се повиши до такава точка, когато земята може да

дава излишък над производствената цена, т.е. рента. Но тъй като съг-
ласно предпоставката стойността на произведените от земеделския ка-

питал стоки е по-висока от тяхната производствена цена, то тази рента (с
изключение на случая, който ще изследваме сега) образува излишъка на

159