Page 161 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 161

лишъка на произведената от този капитал принадена стойност над онази,

           която  му  се  пада  съобразно  с  общата  норма  на  печалбата. От  това

           следва, че цената на земеделските продукти може да бъде по-висока от
           тяхната производствена цена, без да достига тяхната стойност. От това

           следва по-нататък, че до известна точка може да става продължително
           повишение на цената на земеделските продукти, преди тяхната цена да

           достигне равнището на тяхната стойност. От това следва също, че само
           вследствие монопола на поземлената собственост излишъкът на стой-

           ността на земеделските продукти над тяхната производствена цена може

           да стане момент, определящ тяхната обща пазарна цена. От това следва,
           най-после, че в този случай не поскъпването на продукта е причина за

           рентата, а рентата е причина за поскъпването на продукта. Ако цената на

           продукта от единица площ най-лоша земя = Р+r, то всички диференци-
           ални ренти се увеличават със съответните събираеми r, тъй като, съг-

           ласно предпоставката, Р+r става регулиращата пазарна цена.



           Ако средният състав на неземеделския обществен капитал = 85 +15  и
                                                                                                            v
                                                                                                      с
           нормата на принадената стойност = 100%, то производствената цена би

           била = 115. Ако съставът на земеделския капитал = 75 +25 , то стой-
                                                                                                 v
                                                                                           с
           ността на продукта при същата норма на принадена стойност и регулира-
           щата пазарна цена биха били = 125. Ако земеделският продукт се изравни

           с неземеделския по средната цена (за краткост приемаме, че целият ка-
           питал в двете сфери на производството е еднакво голям), то цялата при-

           надена стойност би била = 40, т. е. 20% от капитал 200. Продуктът както

           на единия, така и на другия би се продавал за 120. Следователно при
           изравняване към производствените цени средните пазарни цени на незе-

           меделския продукт биха били по-високи, а на земеделския продукт — по-
           ниски от тяхната стойност. Ако земеделските продукти се продават по

           пълната им стойност, те биха били о 5 по-скъпи, а промишлените про-
           дукти с 5 по-евтини, отколкото след изравняването. Ако пазарните усло-

           вия не позволяват да се продават земеделските продукти по пълната им

           стойност, т.е. да се получи целият излишък над производствената цена,
           то резултатът ще заеме средно място между двете крайни точки; про-

           мишлените продукти ще се продават малко по-високо от тяхната стой-
           ност, а земеделските продукти малко по-високо от тяхната производст-

           вена цена.


                                                           161
   156   157   158   159   160   161   162   163   164   165   166