Page 162 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

Макар че поземлената собственост може да повиши цената на земедел-

ските продукти над тяхната производствена цена, все пак не от нея, а от

общото състояние на пазара зависи доколко пазарната цена, повишила
се над производствената цена, се приближава до стойността и следова-

телно доколко принадената стойност, произведена в земеделието свръх
дадената средна печалба, или ще се превърне в рента, или ще се включи

в общото изравняване на принадената стойност към средната печалба.
Във всеки случай тази абсолютна, възникваща от излишъка на стой-

ността над производствената цена рента е просто част от земеделската

принадена стойност, превръщане на тази принадена стойност в рента,
нейно присвояване от поземления собственик; също както диференциал-

ната рента възниква от превръщане на добавъчна печалба в рента, от
присвояване на добавъчната печалба от поземлената собственост при

обща регулираща производствена цена. Тези две форми на рентата са
единствено нормалните. Извън тези форми рентата може да почива

само на същинска монополна цена, която се определя не от производст-

вената цена и не от стойността на стоките, а от потребността и платежос-
пособността на купувачите и чието разглеждане спада към учението за

конкуренцията, където се изследва действителното движение на пазар-
ните цени.

Ако цялата годна за земеделие земя в една страна бъде дадена в аренда
— като общо се предполага капиталистическият начин на производство и

нормални отношения, — то не би имало земя, която да не носи рента, но

биха могли да съществуват такива капиталовложения, отделни части на
вложения в земята капитал, които не ще носят рента; защото щом земята

е дадена в аренда, поземлената собственост като абсолютна граница за
необходимото прилагане на капитал престава да действа. Като относи-

телна граница тя продължава още да действа и след това, доколкото пре-
минаването на присъединения към земята капитал към поземления соб-

ственик поставя тук на арендатора рязко определени граници. Само в

този случай цялата рента би се превърнала в диференциална рента
— диференциална рента, определяна не от разликата в качеството на зе-

мята, а от разликата между добавъчните печалби, получавани от послед-
ните капиталовложения в определена земя, и от рентата, която би се пла-

щала за аренда на земята от най-лошо качество. Като абсолютна граница
поземлената собственост действа само доколкото допускането до земята

162