Page 163 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 163

изобщо, като сфера за прилагане на капитал, се обуславя от плащаната

           на поземления собственик дан. Станало ли е това допускане, поземле-

           ният собственик не може вече да поставя на количествения обем на ка-
           питаловложенията в даден участък земя никакви абсолютни граници. На

           постройката на сгради изобщо се поставя граница от поземлената собст-
           веност на трето лице върху участъка, на който трябва да бъде построена

           сградата. Но  щом  тази  земя  е  арендована  за  построяване  на  сгради,
           вече от  арендатора  зависи  дали  ще  построи  на  нея  висока  или

           ниска сграда.


           Ако средният състав на земеделския капитал е такъв, какъвто е съставът

           на средния обществен капитал, или по-висок, то абсолютната рента —
           пак в току-що изследваното значение — би отпаднала; т.е. би отпаднала

           рентата, която се различава както от диференциалната рента, така и от

           рентата, почиваща на същинската монополна цена. Тогава стойността на
           земеделския продукт не би била по-висока от неговата производствена

           цена и земеделският капитал не би привеждал в движение повече труд и
           следователно не би реализирал повече принаден труд от неземеделския

           капитал. Същото би станало, ако съставът на земеделския капитал се из-
           равни със състава на средния обществен капитал вследствие прогреса

           на културата.



           На пръв поглед изглежда противоречие да се приема, че, от една страна,
           съставът на земеделския капитал се повишава, следователно повишава

           се постоянната му част спрямо променливата, а, от друга страна, цената
           на земеделския продукт трябва да се повиши толкова, че нова и по-лоша

           от предишната земя да може да плаща рента, която в този случай би
           могла да възникне само от излишъка на пазарната цена над стойността

           и производствената цена, накратко, само от монополната цена на про-

           дукта.


           Тук е необходимо да се прави следната разлика:


           Разглеждайки образуването на нормата на печалбата, преди всичко ви-

           дяхме, че капиталите, които в технологическо отношение са съставени
           еднакво, т.е. в сравнение с количеството машини и суровини привеждат

           в движение еднакво количество труд, могат при все това да имат разли-
           чен състав поради това, че постоянните части на тези капитали имат раз-



                                                           163
   158   159   160   161   162   163   164   165   166   167   168