Page 165 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

отдалече спомагателни материали като напр. торове, които по-рано са

били непосредствено под ръка, и т.н.

Но оставяйки това настрана, трябва да вземем под внимание своеобраз-

ния характер на земеделието.

Да приемем, че спестяващи труд машини, химически спомагателни сред-

ства и т.н. намират в земеделието по-широко приложение, че постоян-
ният капитал следователно нараства технически не само по стойност, но

и по маса спрямо масата на прилаганата работна сила; в такъв случай в
земеделието (както и в минната промишленост) се касае не само за об-

ществената, но и за естествената производителност на труда, която за-

виси от естествените условия на труда. Възможно е увеличението на об-
ществената производителна сила в земеделието само да компенсира

или даже не напълно да компенсира намалението на природната сила —
тази компенсация във всеки случай може да оказва влияние само извес-

тно време, — така че въпреки техническото развитие продуктът не поев-
тинява, а само се предотвратява още по-голямото му поскъпване. Така

също е възможно при повишаваща се цена на житото абсолютната

маса на продукта да намалява, докато относителният добавъчен про-
дукт нараства; това е възможно именно при относително увеличение

на постоянния капитал, състоящ се главно от машини или добитък,

в който случай се възстановява само изхабяването, и при съответно на-
маление на променливата част на капитала, която се изразходва за ра-

ботна заплата и винаги трябва да бъде изцяло възстановявана от про-
дукта.

Но също тъй възможно е вследствие прогреса на земеделието да е необ-
ходимо само умерено покачване на пазарната цена над средната, за да

може да бъде обработвана и същевременно да дава рента земя от по-
лошо качество, която при по-ниско равнище на техническите помощни

средства би изисквала по-голямо повишение на пазарната цена.

Обстоятелството, че напр. в едрото животновъдство масата на прилага-

ната работна сила е много малка в сравнение с постоянния капитал, със-
тоящ се в самия добитък, би могло да изглежда решаващ аргумент про-

тив положението, че земеделският капитал, взет в проценти, привежда в
движение повече работна сила, отколкото неземеделският среден обще-

165