Page 167 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 167

ем напр. собственика на гора, която расте без никакво съдействие на чо-

           века, значи не като продукт на лесовъдство, напр. в Норвегия, за да за-

           почнем с примера на А. Смит. Ако му се плаща, рента от капиталист,
           който сече дървен материал, защото напр. в Англия има търсене на та-

           къв, или ако собственикът сам като капиталист извършва сеченето, то в
           дървения материал освен печалбата върху авансирания капитал му се

           плаща по-голяма или по-малка рента. По отношение на този изключи-
           телно природен продукт това изглежда чисто монополна добавка. Но в

           действителност капиталът се състои тук почти изключително от промен-

           лив, вложен в труд капитал и затова той привежда в движение повече
           принаден  труд, отколкото  друг  капитал  от  същата  величина.  Следова-

           телно в стойността на дървения материал се съдържа по-голям излишък
           незаплатен труд, или принадена стойност, отколкото в продукта на капи-

           тали с по-висок състав. Затова за дървения материал може да се полу-
           чава средна печалба и на собственика на гората може да се падне зна-

           чителен излишък във форма на рента. Обратно, като се има предвид, че

           сеченето на гората може лесно да бъде разширено, т.е. че това произ-
           водство може бързо да бъде увеличено, трябва да се приеме, че е необ-

           ходимо твърде значително увеличение на търсенето, за да се изравни
           цената на дървения материал с неговата стойност и по такъв начин соб-

           ственикът да получи във форма на рента целия излишък незаплатен труд
           (свръх онази негова част, която капиталистът получава като средна пе-

           чалба).



           Ние приехме, че нововключената в обработване земя е от още по-лошо
           качество от най-лошата обработвана дотогава. Ако е по-добра, тя дава

           диференциална рента. Но ние изследваме тук именно случая, когато рен-
           тата не се явява като диференциална рента. Тук са възможни само два

           случая. Или нововключената в обработване земя е по-лоша, или тя по
           качество е същата като обработваните дотогава земи. Ако тя е по-лоша,

           то ние вече изследвахме този случай. Следователно остава още да изс-

           ледваме само случая, когато тя е от същото качество.


           С напредъка на земеделската култура, както изяснихме вече при изслед-
           ването на диференциалната рента, в обработване може да бъде вклю-

           чена както земя от същото качество и даже по-добро, така и земя от по-

           лошо качество.


                                                           167
   162   163   164   165   166   167   168   169   170   171   172