Page 166 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 166

ствен капитал. Но тук трябва да отбележим, че при разглеждането на рен-

           тата ние изхождаме — като от определяща — от онази част на земедел-

           ския капитал, която произвежда основното растително средство за изх-
           ранване, т.е. изобщо главното средство за живот за цивилизованите на-

           роди. Още А. Смит показа — и това е една от неговите заслуги, — че в
           животновъдството и изобщо средно във всички капитали, вложени в зе-

           мята не за произвеждане на главните средства за живот, напр. жито, це-
           ната се  определя  съвсем  иначе.  Именно,  тя  се  определя  тук  от  това,

           че при земя, която — да кажем изкуствена ливада — се използва за жи-

           вотновъдство, но също тъй удобно би могла да бъде превърната в орна
           земя от известно качество, цената на продукта трябва да се повиши тол-

           кова, че да може да дава същата рента, както орна земя от същото качес-
           тво; следователно рентата от земята, засявана с жито, участва тук в оп-

           ределянето на цената на добитъка, поради което Рамсей правилно отбе-
           ляза, че цената на добитъка по такъв начин изкуствено се увеличава от

           рентата, от икономическия израз на поземлената собственост, следова-

           телно от поземлената собственост.


                 «Поради  разширяване  на  земеделската  култура  необработваните
                 земи вече не стигат за доставяне на добитък за клане. Налага се зна-

                 чителна част от обработената земя да бъде превърната в земя за

                 отглеждане и угояване на добитък, цената на който затова трябва да
                 бъде достатъчно висока, за да плаща не само употребения за това

                 труд, но и рентата, и печалбата, които земевладелецът и арендато-

                 рът биха могли да получат, ако тази земя би била използвана като
                 орна земя. Добитъкът, отгледан на съвсем необработените торфени

                 блата, се продава на даден пазар при еднакво тегло и качество на
                 същата цена, както и добитъкът, отгледан на най-добре обработе-

                 ните земи. Притежателите на такива торфени блата използват това
                 и повишават рентата на своята земя съобразно с цената на доби-

                 тъка» (A. Smith, [„An Inquiry into the Nature and Causes of the Wealth of

                 Nations"] Vol. I, [London 1776] book I, ch. XI [p. 185]).


           Следователно  тук,  за  разлика  от  житната  рента,  и  диференциалната
           рента ползва по-лошата земя.



           Абсолютната рента обяснява някои явления, които на пръв поглед пред-
           ставят рентата като че ли се дължи само на мононолната цена. Да взем-

           ………………………………………...166
   161   162   163   164   165   166   167   168   169   170   171