Page 166 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

ствен капитал. Но тук трябва да отбележим, че при разглеждането на рен-

тата ние изхождаме — като от определяща — от онази част на земедел-

ския капитал, която произвежда основното растително средство за изх-
ранване, т.е. изобщо главното средство за живот за цивилизованите на-

роди. Още А. Смит показа — и това е една от неговите заслуги, — че в
животновъдството и изобщо средно във всички капитали, вложени в зе-

мята не за произвеждане на главните средства за живот, напр. жито, це-
ната се определя съвсем иначе. Именно, тя се определя тук от това,

че при земя, която — да кажем изкуствена ливада — се използва за жи-

вотновъдство, но също тъй удобно би могла да бъде превърната в орна
земя от известно качество, цената на продукта трябва да се повиши тол-

кова, че да може да дава същата рента, както орна земя от същото качес-
тво; следователно рентата от земята, засявана с жито, участва тук в оп-

ределянето на цената на добитъка, поради което Рамсей правилно отбе-
ляза, че цената на добитъка по такъв начин изкуствено се увеличава от

рентата, от икономическия израз на поземлената собственост, следова-

телно от поземлената собственост.

«Поради разширяване на земеделската култура необработваните
земи вече не стигат за доставяне на добитък за клане. Налага се зна-

чителна част от обработената земя да бъде превърната в земя за

отглеждане и угояване на добитък, цената на който затова трябва да
бъде достатъчно висока, за да плаща не само употребения за това

труд, но и рентата, и печалбата, които земевладелецът и арендато-

рът биха могли да получат, ако тази земя би била използвана като
орна земя. Добитъкът, отгледан на съвсем необработените торфени

блата, се продава на даден пазар при еднакво тегло и качество на
същата цена, както и добитъкът, отгледан на най-добре обработе-

ните земи. Притежателите на такива торфени блата използват това
и повишават рентата на своята земя съобразно с цената на доби-

тъка» (A. Smith, [„An Inquiry into the Nature and Causes of the Wealth of

Nations"] Vol. I, [London 1776] book I, ch. XI [p. 185]).

Следователно тук, за разлика от житната рента, и диференциалната
рента ползва по-лошата земя.

Абсолютната рента обяснява някои явления, които на пръв поглед пред-
ставят рентата като че ли се дължи само на мононолната цена. Да взем-

………………………………………...166