Page 20 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

според направени на много места наблюдения, рентата за големи арен-

дни площи е по-ниска, отколкото за по-малки, защото

«конкуренцията за последните обикновено е по-голяма, отколкото за

първите, и защото малките арендатори, които рядко имат възмож-
ност да се занимават с нещо друго освен със земеделие, заставени

от необходимостта да си намерят подходяща работа, често се съгла-
сяват да плащат рента, за която те самите знаят, че е много висока»

(John L. Morton: „The Resources of Estates etc." London, 1858, p. 116).

Обаче, според него, в Англия това различие постепенно се заличава, за

което, както той мисли, много съдейства емиграцията именно сред кла-
сата на дребните арендатори. Същият Мортън привежда пример, когато

в поземлената рента несъмнено влиза отбив от работната заплата на са-

мия арендатор и следователно още по-несъмнено — от работната зап-
лата на работниците, които той е наел. Именно при арендни площи под

70—80 акра (30—34 хектара), които не могат да държат двуконен плуг.

«Ако арендаторът не работи със собствените си ръце също тъй при-

лежно както всеки работник, той не може да съществува от аренд-
ната си площ. Ако той предостави на своите хора извършването на

работата, а самият той се ограничи само с надзора над тях, той по

всяка вероятност много скоро ще се убеди, че не е в състояние да
плаща рентата си» (също там, стр. 118).

От това Мортън заключава, че ако арендаторите в дадена местност не са

много бедни, арендните участъци не трябва да бъдат под 70 акра, за да

може арендаторът да държи два-три коня.

Необикновена мъдрост на г. Леонс де Лаверн, член на Института и на
Националното централно общество за земеделие. В своята Economie

Rurale de „l’Angleterre“ (цитираме по английския превод. [„The Rural

Economy of England etc“.] London, 1855) той прави следното сравнение на
годишния доход от рогатия добитък, който във Франция се използва за

работа, а в Англия не се използва, защото го заместват коне (стр. 42):

20