Page 21 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

Но тук по-високият продукт се получава от това, че, по собствените данни

на Лаверн, млякото в Англия е два пъти по-скъпо, отколкото във Франция,
докато за месото той приема еднакви цени в двете страни (стр. 35); сле-

дователно млечният продукт в Англия се намалява на 8 млн. ф.ст., а це-
лият продукт — на 28 млн. ф.ст., колкото и във Франция. Наистина пре-

силено е, когато г. Лаверн включва в изчислението си едновременно и
количеството на продукта, и разликата в цената, така че ако Англия про-

извежда известни предмети по-скъпо от Франция — което може да озна-

чава само по-голяма печалба за арендаторите и поземлените собстве-
ници, това изглежда като предимство на английското земеделие. Че г. Ла-

верн познава не само икономическите резултати на английското селско
стопанство, но споделя и предразсъдъците на английските арендатори и

земевладелци, той показва на стр. 48:

«Един голям недостатък обикновено съпровожда житните растения...

те изтощават по ата, на която растат.»

Г-н Лаверн не само мисли, че други растения не правят това — той мисли,

че фуражните растения и кореноплодните обогатяват земята:

«Фуражните растения извличат главните елементи на растежа си из

атмосферата и връщат на почвата повече, отколкото извличат от
нея; така те двояко — и пряко, и с превръщането си в животински тор

— възстановяват вредата, причинена от житни растения и други из-
тощаващи култури; оттук следва правилото да се редуват с тези кул-

тури; в това се състои норфолското сеитбообръщение» (стр. 50—51).

Не е чудно, че г. Лаверн, който вярва в тези приказки на английското сел-

ско благодушие, вярва и на твърдението му, че след премахването на
житните закони работната заплата на английските земеделски работници

е загубила предишния си ненормален характер. Виж какво казахме по

това в „Капиталът“, кн. I, гл. XXIII, 5, стр. 701—72955. Но да чуем и речта
на г. Джон Брайт, произнесена в Бирмингам на 14 декември 1865 г.
…
…………………………………………..21