Page 16 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

ство труд. Освен това поземленият собственик, който тук съвсем нищо не

върши за подобряване на почвата, експроприира малкия капитал на

арендатора, присъединен от последния към земята предимно със собст-
вен труд — също както би направил някой лихвар при подобни условия.

Но лихварят поне рискува при такава операция своя собствен капитал.
Това постоянно ограбване е предмет на раздори по ирландското аграрно

законодателство, което по същество се стреми да застави поземления
собственик, отказващ да продължи договора на арендатора, да компен-

сира последния за направените от него подобрения в земята или за при-

съединения към земята капитал. Палмерстон обикновено даваше на това
циничния отговор:

«Камарата на общините е камара от поземлени собственици.»

Ние не говорим и за изключителните отношения, когато даже в страни с
капиталистическо производство поземленият собственик може да изнуди

висока аренда, която никак не съответства на продукта от земята, както
например в английските промишлени райони даването на малки парчета

земя под наем на фабрични работници за малки градинки или за люби-

телско земеделие в свободното време („Reports of Inspectors of
Factories“).

Ние говорим за земеделската рента в страни с развито капиталистическо
производство. Например сред английските арендатори има известен

брой дребни капиталисти, които по възпитание, образование, традиция,
поради конкуренция и други обстоятелства са предназначени и прину-

дени да влагат капитала си в земеделието като арендатори. Те са прину-

дени да се задоволяват с по-малка от средната печалба и да отдават
част от нея на собственика на земята във форма на рента. Само при та-

кова условие им се разрешава да влагат своя капитал в земята, в земе-
делието. Тъй като поземлените собственици навсякъде оказват значи-

телно, в Англия даже преобладаващо влияние върху законодателството,
това влияние може да бъде използвано за ограбване на цялата класа

от арендатори. Например житните закони от 1815 г. — данък

върху хляба, наложен на страната с цел да се осигури за безделните по-
землени собственици по-нататъшното съществуване на рентите, неимо-

верно пораснали през време на антиякобинската война — оказаха наист-

16