Page 18 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

ственици за въвеждане на житните мита беше доводът, че физически е

невъзможно да се намалява още работната заплата на ратаите. Това по-

ложение не се е изменило съществено — и в Англия, както във всички
европейски страни, част от нормалната работна заплата продължава да

влиза в състава на поземлената рента. Когато граф Шефтсбъри, по онова
време лорд Ашли, един от филантропите аристократи, дълбоко се трогна

от положението на английските фабрични работници и пое в парламента
тяхната защита по въпроса за десетчасовия работен ден, защитниците

на индустриалците си отмъстиха, като публикуваха статистически данни

за работната заплата на земеделските работници в принадлежащите му
села (вж. „Капиталът“, том I, гл. XXIII, 5, е: „Британският земеделски про-

летариат“); тези данни ясно показваха, че част от поземлената рента на
този филантроп се получава просто от грабежа, който неговите аренда-

тори вършат за него над работната заплата на земеделските работници.
Тази публикация е интересна още и затова, че приведените в нея факти

могат смело да се равнят и с най-лошите, разкрити от комисиите в 1814

и 1815 г. Винаги, когато обстоятелствата налагат временно повишение на
работната заплата на земеделските работници, веднага започват

воплите на арендаторите, че повишение на работната заплата до нор-
малното ѝ равнище, както е в другите промишлени отрасли, било невъз-

можно, че това щяло да ги разори, ако същевременно не бъде намалена

поземлената рента. В това се съдържа признанието, че под името позем-
лена рента арендаторите отнемат част от работната заплата и я плащат

иа поземления собственик. Например от 1849 до 1859 година работ-
ната заплата на земеделските работници в Англия се повиши вследст-

вие стечението на редица решаващи обстоятелства: масовата емигра-

ция от Ирландия, поради което прекъсна притокът на земеделски работ-
ници оттам; изключително голямо поглъщане на земеделско население

от фабричната промишленост; търсене на войници за войни; необикно-
вена емиграция за Австралия и Съединените щати (Калифорния) и други

причини, на които тук не е нужно да се спираме по-подробно. Същевре-
менно в този период, с изключение на неурожайните 1854—1856 години,

средните цени на житото спаднаха с повече от 16%. Арендаторите закре-

щяха за намаление на рентите. В отделни случаи те постигнаха това. Но,
общо взето, те не успяха. Те търсеха изход в намаляване на производст-

вените разходи, между другото чрез масово въвеждане на парни локомо-

18