Page 18 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 18

ственици за въвеждане на житните мита беше доводът, че физически е

           невъзможно да се намалява още работната заплата на ратаите. Това по-

           ложение не се е изменило съществено — и в Англия, както във всички
           европейски страни, част от нормалната работна заплата продължава да

           влиза в състава на поземлената рента. Когато граф Шефтсбъри, по онова
           време лорд Ашли, един от филантропите аристократи, дълбоко се трогна

           от положението на английските фабрични работници и пое в парламента
           тяхната защита по въпроса за десетчасовия работен ден, защитниците

           на индустриалците си отмъстиха, като публикуваха статистически данни

           за работната заплата на земеделските работници в принадлежащите му
           села (вж. „Капиталът“, том I, гл. XXIII, 5, е: „Британският земеделски про-

           летариат“); тези данни ясно показваха, че част от поземлената рента на
           този филантроп се получава просто от грабежа, който неговите аренда-

           тори вършат за него над работната заплата на земеделските работници.
           Тази публикация е интересна още и затова, че приведените в нея факти

           могат смело да се равнят и с най-лошите, разкрити от комисиите в 1814

           и 1815 г. Винаги, когато обстоятелствата налагат временно повишение на
           работната  заплата  на  земеделските  работници,  веднага  започват

           воплите на арендаторите, че повишение на работната заплата до нор-
           малното ѝ равнище, както е в другите промишлени отрасли, било невъз-

           можно, че това щяло да ги разори, ако същевременно не бъде намалена

           поземлената рента. В това се съдържа признанието, че под името позем-
           лена рента арендаторите отнемат част от работната заплата и я плащат

           иа  поземления  собственик.  Например  от  1849  до  1859  година  работ-
           ната заплата на земеделските работници в Англия се повиши вследст-

           вие стечението на редица решаващи обстоятелства: масовата емигра-

           ция от Ирландия, поради което прекъсна притокът на земеделски работ-
           ници оттам; изключително голямо поглъщане на земеделско население

           от фабричната промишленост; търсене на войници за войни; необикно-
           вена емиграция за Австралия и Съединените щати (Калифорния) и други

           причини, на които тук не е нужно да се спираме по-подробно. Същевре-
           менно в този период, с изключение на неурожайните 1854—1856 години,

           средните цени на житото спаднаха с повече от 16%. Арендаторите закре-

           щяха за намаление на рентите. В отделни случаи те постигнаха това. Но,
           общо взето, те не успяха. Те търсеха изход в намаляване на производст-

           вените разходи, между другото чрез масово въвеждане на парни локомо-


                                                            18
   13   14   15   16   17   18   19   20   21   22   23