Page 17 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

ина, освен в отделни изключително плодородни години, това въздейст-

вие, че поддържаха цените на селскостопанските продукти над равни-

щето, до което те биха спаднали при свободен внос на жито. Обаче те в
резултат не можаха да задържат цените на онова високо равнище, на ко-

ето бяха декретирани от земевладелците-законодатели като нормални
цени, образуващи законната граница за вноса на чуждестранно жито. Но

арендните договори се сключваха под впечатлението на тези нормални
цени. Когато илюзиите се разсеяха, бе приет нов закон с нови нормални

цени, които обаче също така бяха само безсилен израз на алчната земев-

ладелска фантазия, каквито бяха и старите цени.31z По такъв начин аренда-
торите биваха изигравани от 1815 до 30-те години. Оттук онова

agricultural distress (бедстващо земеделие. ред.) което беше постоянната
тема през цялото това време. Оттук експроприацията и разорението на

цяло поколение от арендатори капиталисти 31).

Но много по-разпространен и по-важен факт е понижаването на работ-

ната заплата на земеделските работници под нормалното средно рав-
нище, така че част от работната заплата се отнема на работника, обра-

зува съставна част на арендата и така под маската на поземлена рента
отива в джоба на поземления собственик вместо на работника. Например

в Англия и Шотландия, с изключение на някои графства, намиращи се в

благоприятно положение, това е общо явление. Материалите на парла-
ментарните следствени комисии по въпроса за размера на работната

заплата, учредени преди въвеждането на житните закони в Англия — до

днес най-ценните и почти съвсем неизползвани материали по историята
на работната заплата в XIX век и същевременно позорен паметник, който

английската аристокрация и буржоазия си издигнаха, — очевидно и
вън от всякакво съмнение доказват, че високите ренти и съответното на

тях повишение на цената на земята през антиякобинската война отчасти
се дължат просто на удръжките от работната заплата и нейното намале-

ние даже под физическия минимум, т.е. на това, че част от нормалната

работна заплата се дава на поземления собственик. Разни обстоятелс-
тва, като например обезценяването на парите, начина на прилагане в зе-

меделските райони на законите за бедните и т.н., направиха възможна
тази операция в същото време, когато доходите на фермерите колосално

растяха и поземлените собственици разбогатяваха приказно. Даже един
от главните аргументи както на арендаторите, така и на поземлените соб-

17