Page 15 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 15

има със самата поземлена рента това общо, че монополът върху част от

           земното кълбо дава на така наречения поземлен собственик сила да при-

           бира данък, да налага контрибуция. Този данък има със самата позем-
           лена рента това общо, че той определя цената на земята, която, както

           показахме по-горе, не е нищо друго освен капитализиран доход от дава-
           нето на земята в аренда.



           Видяхме вече, че лихвата на присъединения към земята капитал може да
           образува такава чуждородна съставна част на поземлената рента, със-

           тавна част, която в хода на икономическото развитие необходимо обра-
           зува постоянно възрастваща добавка към общата сума на рентата в да-

           дена страна. Но даже независимо от тази лихва възможно е в арендата
           частично, а в известни случаи цялостно — следователно при пълна липса

           на същинска поземлена рента, когато земята затова в действителност

           нищо не струва — да се крие отбивът било от средната печалба, било от
           нормалната  работна  заплата  или  от  едното  и  другото  едновременно.

           Тази част — от печалбата или от работната заплата — се явява тук в об-
           раза на поземлената рента, защото тя не отива, както е в нормални слу-

           чаи, в полза на  промишления  капиталист или  на наемния  работник, а
           се плаща  на  поземления  собственик  във  форма  на  арендни  пари.

           Нито едната, нито другата част не образува поземлена рента в икономи-

           ческия смисъл на тази дума: но практически тя образува доход на позем-
           ления собственик, икономическо използване на неговия монопол, също

           както действителната поземлена рента, и също като последната влияе

           определящо върху цената на земята.


           Тук не говорим за такива отношения, при които формално съществува по-
           землената рента, този съответстващ на капиталистическия начин на про-

           изводство израз на поземлената собственост, но когато самият капита-

           листически начин на производство не съществува, сам арендаторът не е
           капиталист или характерът на неговото стопанисване не е капиталисти-

           чески.  Такова  е  например  положението в  Ирландия.  Арендаторът  там
           обикновено е дребен селянин. Това, което той плаща на поземления соб-

           ственик като аренда, често поглъща не само част от неговата печалба,
           т.е. от собствения му добавъчен труд, на който той има право като при-

           тежател на собствените си оръдия на труда, но и част от нормалната ра-

           ботна заплата, която той би получил при други условия за същото количе-


                                                            15
   10   11   12   13   14   15   16   17   18   19   20