Page 15 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

има със самата поземлена рента това общо, че монополът върху част от

земното кълбо дава на така наречения поземлен собственик сила да при-

бира данък, да налага контрибуция. Този данък има със самата позем-
лена рента това общо, че той определя цената на земята, която, както

показахме по-горе, не е нищо друго освен капитализиран доход от дава-
нето на земята в аренда.

Видяхме вече, че лихвата на присъединения към земята капитал може да
образува такава чуждородна съставна част на поземлената рента, със-

тавна част, която в хода на икономическото развитие необходимо обра-
зува постоянно възрастваща добавка към общата сума на рентата в да-

дена страна. Но даже независимо от тази лихва възможно е в арендата
частично, а в известни случаи цялостно — следователно при пълна липса

на същинска поземлена рента, когато земята затова в действителност

нищо не струва — да се крие отбивът било от средната печалба, било от
нормалната работна заплата или от едното и другото едновременно.

Тази част — от печалбата или от работната заплата — се явява тук в об-
раза на поземлената рента, защото тя не отива, както е в нормални слу-

чаи, в полза на промишления капиталист или на наемния работник, а
се плаща на поземления собственик във форма на арендни пари.

Нито едната, нито другата част не образува поземлена рента в икономи-

ческия смисъл на тази дума: но практически тя образува доход на позем-
ления собственик, икономическо използване на неговия монопол, също

както действителната поземлена рента, и също като последната влияе

определящо върху цената на земята.

Тук не говорим за такива отношения, при които формално съществува по-
землената рента, този съответстващ на капиталистическия начин на про-

изводство израз на поземлената собственост, но когато самият капита-

листически начин на производство не съществува, сам арендаторът не е
капиталист или характерът на неговото стопанисване не е капиталисти-

чески. Такова е например положението в Ирландия. Арендаторът там
обикновено е дребен селянин. Това, което той плаща на поземления соб-

ственик като аренда, често поглъща не само част от неговата печалба,
т.е. от собствения му добавъчен труд, на който той има право като при-

тежател на собствените си оръдия на труда, но и част от нормалната ра-

ботна заплата, която той би получил при други условия за същото количе-

15