Page 196 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

ство и производствени отношения, продължава да предполага натурално

стопанство, т.е. предполага, че условията за стопанска дейност изцяло

или в огромната си част се произвеждат в самото стопанство, възстано-
вяват се и се възпроизвеждат непосредствено от брутния му продукт. Тя

предполага, по-нататък, съединяване на селската домашна промишле-
ност със земеделието; принаденият продукт, който образува рентата,

е продуктът на този съединен земеделско-промишлен семеен труд, без-
различно дали в рентата в продукти (както често е било в средните ве-

кове) влизат повече или по-малко промишлени продукти или тя се дос-

тавя само във формата на същински земеделски продукт. При тази
форма на рента рентата в продукти, в която е представен принаденият

труд, може и да не изчерпва целия излишъчен труд на селското семейс-
тво. Напротив, тук на производителя в сравнение с рентата в труд се дава

по-голям простор да намери време за излишъчен труд, чийто продукт
принадлежи на самия него, както продуктът на неговия труд, удовлетво-

ряващ най-необходимите му потребности. Заедно с тази форма ще се

появят по-големи различия в стопанското положение на отделните непос-
редствени производители. Най-малкото, открива се възможност за това

и даже възможност този непосредствен производител да придобие сред-
ства да експлоатира от своя страна непосредствено чужд труд. Но тук

ние се занимаваме с чистата форма на рентата в продукти и това не
ни интересува; също тъй не можем да разглеждаме безкрайно различ-

ните комбинации, в които различните форми на рентата могат да се съ-

четават, изопачават и сливат. Поради свързаната с определен характер
на продукта и на самото производство форма на рентата в продукти, по-

ради необходимото при нея съединение на селско стопанство и домашна

промишленост, поради това, че при нея селското семейство придобива
почти напълно самозадоволяващ се характер вследствие независи-

мостта си от пазара, от измененията в производството и от историческото
движение на стоящата извън него част на обществото — накратко, по-

ради характера на натуралното стопанство изобщо, тази форма е съвсем
пригодна да послужи като база на застойни състояния на обществото, ко-

ето наблюдаваме напр. в Азия. Тук, както и при по-раншната форма на

рентата в труд, поземлената рента е нормалната форма на принадената
стойност, затова и на принадения труд, т.е. на целия излишъчен труд,

който непосредственият производител е длъжен даром, значи фактичес-

196