Page 210 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

на труда, обществена концентрация на капиталите, скотовъдство в голям

мащаб, прогресивно прилагане на науката. Лихварството и данъчната

система навсякъде необходимо я водят към гибел. Употребата на капи-
тала за покупка на земя изтегля този капитал от агрикултурата. Безкрайно

раздробяване на средствата за производство и обособяване на самите
производители. Огромно прахосване на човешка сила.45z Прогресивно вло-

шаване на условията за производство и поскъпване на средствата за
производство са необходим закон на дребната собственост. За този на-

чин на производство плодородните години са нещастие 45).

Един от специфичните недостатъци на дребното земеделие, където то е

свързано със свободна собственост върху земята, произтича от това, че
обработващият земята влага капитал в покупката на земята. (Същото

важи за преходната форма, при която едрият земевладелец разходва ка-

питал, първо, за да купи земя, второ, за да я стопанисва като свой собст-
вен арендатор.)46z При подвижността, която земята придобива тук като

проста стока, расте броят на промените в нейното владение 46), така че
при всяко ново поколение, с всяка делба на наследство земята, от гледи-

щето на селянина, отново се явява като капиталовложение, т.е. става ку-
пена от него земя. Цената на земята образува тук преобладаващ елемент

на индивидуалните непроизводителни производствени разходи или на

производствените разходи на продукта за отделните производители.

Цената на земята не е нищо друго освен капитализираната и затова очак-

вана рента. Ако земеделието се води капиталистически, така че поземле-
ният собственик получава само рентата, а арендаторът не плаща за зе-

мята нищо извън тази годишна рента, ясно е, че макар разходваният от
самия поземлен собственик за покупката на земята капитал да е за него

лихвоносно капиталовложение, той все пак няма нищо общо с вложения

в самото земеделие капитал.47z Той не образува елемент нито на функцио-
ниращия в земеделието основен, нито на оборотния капитал 47), напро-

тив, той само снабдява купувача с титул да получава годишната рента,
но няма абсолютно нищо общо с производството на тази рента. За-

щото купувачът на земята отдава капитала именно на онзи, който про-
дава земята, и продавачът срещу това се отказва от своята собственост

върху земята. Следователно като капитал на купувача този капитал вече

не съществува; купувача вече го няма; следователно той не принадлежи

210