Page 210 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 210

на труда, обществена концентрация на капиталите, скотовъдство в голям

           мащаб,  прогресивно  прилагане  на  науката. Лихварството  и  данъчната

           система навсякъде необходимо я водят към гибел. Употребата на капи-
           тала за покупка на земя изтегля този капитал от агрикултурата. Безкрайно

           раздробяване на средствата за производство и обособяване на самите
           производители. Огромно прахосване на човешка сила.45z Прогресивно вло-

           шаване  на условията  за  производство  и  поскъпване  на  средствата  за
           производство са необходим закон на дребната собственост. За този на-

           чин на производство плодородните години са нещастие 45).


           Един от специфичните недостатъци на дребното земеделие, където то е

           свързано със свободна собственост върху земята, произтича от това, че
           обработващият  земята  влага  капитал  в  покупката на  земята.  (Същото

           важи за преходната форма, при която едрият земевладелец разходва ка-

           питал, първо, за да купи земя, второ, за да я стопанисва като свой собст-
           вен  арендатор.)46z При  подвижността, която  земята  придобива  тук  като

           проста стока, расте броят на промените в нейното владение 46), така че
           при всяко ново поколение, с всяка делба на наследство земята, от гледи-

           щето на селянина, отново се явява като капиталовложение, т.е. става ку-
           пена от него земя. Цената на земята образува тук преобладаващ елемент

           на индивидуалните непроизводителни производствени разходи или на

           производствените разходи на продукта за отделните производители.


           Цената на земята не е нищо друго освен капитализираната и затова очак-

           вана рента. Ако земеделието се води капиталистически, така че поземле-
           ният собственик получава само рентата, а арендаторът не плаща за зе-

           мята нищо извън тази годишна рента, ясно е, че макар разходваният от
           самия поземлен собственик за покупката на земята капитал да е за него

           лихвоносно капиталовложение, той все пак няма нищо общо с вложения

           в самото земеделие капитал.47z Той не образува елемент нито на функцио-
           ниращия в земеделието основен, нито на оборотния капитал 47), напро-

           тив, той само снабдява купувача с титул да получава годишната рента,
           но няма  абсолютно  нищо  общо  с  производството  на  тази  рента.  За-

           щото купувачът на земята отдава капитала именно на онзи, който про-
           дава земята, и продавачът срещу това се отказва от своята собственост

           върху земята. Следователно като капитал на купувача този капитал вече

           не съществува; купувача вече го няма; следователно той не принадлежи


                                                           210
   205   206   207   208   209   210   211   212   213   214   215