Page 211 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

към капитала, който по някакъв начин може да бъде вложен в самата

земя. Дали купувачът е купил земята скъпо или евтино, или я е получил

даром, това нищо не изменя в капитала, който арендаторът разходва за
стопанисването, нито в рентата, а оказва влияние само върху това, дали

рентата се представя за него като лихва или не, респективно като висока
или ниска лихва. Да вземем напр. робовладелското стопанство. Цената,

плащана тук за роба, не е нищо друго освен очакваната и капитализирана
принадена стойност, или печалба, която предстои да бъде извлечена от

него. Но платеният за купуването на роба капитал не влиза в състава на

този капитал, с който от роба се извлича печалба, принаден труд. Об-
ратно. Това е капитал, отчужден от робовладелеца, отбив от капитала, с

който той разполага в действителното производство. Той е престанал да
съществува за робовладелеца — също както капиталът, разходван за ку-

пуване на земята, е престанал да съществува за земеделието. Най-доб-
рото доказателство за това е, че той отново ще започне да съществува

за робовладелеца или за собственика на земята само когато той продаде

роба или земята. Но тогава същото отношение настъпва за купувача. Об-
стоятелството, че той е купил роба, още не му дава пряко възможност да

експлоатира роба. Тази възможност ще му даде тепърва друг капитал,
който той ще вложи в самото робовладелско стопанство.

Един и същ капитал не съществува два пъти: веднъж в ръцете на прода-
вача и веднъж в ръцете на купувача на земята. От ръцете на купувача

той минава в ръцете на продавача и с това работата се свършва. Купува-

чът вече няма капитал, но затова пък има участък земя. Обстоятелството,
че рентата, получавана от действителното влагане на капитал в този

участък земя, се счита от новия поземлен собственик сега за лихва на
капитала, който той не е вложил в земята, а е изразходвал за придобива-

нето на земята, абсолютно нищо не изменя в икономическата природа на
фактора земя — както обстоятелството, че някой е платил 1.000 ф.ст. за

трипроцентни облигации, няма нищо общо с капитала, от дохода на който

се плащат лихвите на държавния заем.

Парите, разходвани за купуване на земята, както и парите, изразходвани
за купуване на държавни ценни книжа, са в действителност капитал само

в себе си, както всяка стойностна сума на базата на капиталистическия

начин на производство е капитал в себе си, потенциален капитал. Онова,

211