Page 212 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

което е платено за земята, за държавните облигации, за други купени

стоки, е известна сума пари. Тя е капитал в себе си, защото може да бъде

превърната в капитал. От това, как продавачът ще употреби получените
от него пари, зависи ще се превърнат ли те действително в капитал или

не. За купувача те вече не могат да функционират като капитал — както и
всякакви други пари, които той окончателно е изразходвал. В сметките му

те фигурират за него като лихвоносен капитал, защото доходът, получа-
ван като рента от земята или като лихва от държавен заем, той изчислява

като лихва на парите, платени от него за купуване на титула върху този

доход. Той може да ги реализира като капитал само чрез препродажба.
Но тогава друг, новият купувач, влиза в същото отношение, в което беше

първият, и с никакви промени от ръка в ръка разходваните по този начин
пари не могат да се превърнат в действителен капитал за този, който ги

е разходвал.

При дребната поземлена собственост още повече се затвърдява илюзи-

ята, че земята сама има стойност и затова влиза като капитал в произ-
водствената цена на продукта, както машината или суровият материал.

Но ние видяхме, че рентата — следователно и капитализираната рента,
цената на земята — само в два случая може да взема участие в опреде-

лянето на цената на земеделския продукт.

Първо, когато поради състава на земеделския капитал — капитал, който
няма нищо общо с изразходвания за купуване на земята капитал — стой-

ността на земеделския продукт е по-висока от неговата производствена
цена и отношенията на пазара дават на собственика на земята възмож-

ност да използва тази разлика.

Второ, когато съществува монополна цена. И едното, и другото най-

рядко се среща при парцелното стопанство и при дребната поземлена
собственост, защото именно тук производството в много голяма сте-

пен служи за удовлетворяване потребностите на самия земеделец и
се извършва независимо от регулирането на общата норма на печал-

бата. Даже когато парцелното стопанство се води на арендована земя,

арендата несравнено много повече, отколкото при каквито и да било
други отношения, включва част от печалбата и даже отбив от работната

заплата; в такъв случай това е рента само номинално, не рента като сам-

212