Page 6 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

значение, т.е. използването на този монопол върху базата на капиталис-

тическото производство. Юридическата власт на тези лица, властта им

да използват част от Земното кълбо и да злоупотребяват с него още нищо
не решава. Използването изцяло зависи от икономическите условия, не-

зависими от волята на тези лица. Самата юридическа представа не озна-
чава нищо повече освен това, че поземленият собственик може да пос-

тъпва със земята така, както всеки притежател на стока постъпва със сво-
ята стока; и тази представа — юридическата представа за свободната

частна поземлена собственост — се появява в древния свят едва в епо-

хата на разлагане на органическия обществен строй, а в съвременния
свят едва с развитието на капиталистическото производство. В Азия

тя само на някои места е внесена от европейците. В отдела за първона-
чалното натрупване („Капиталът“ том I, гл. XXIV) видяхме, че този начин

на производство предполага, от една страна, освобождаването на непос-
редствения производител от ролята на прост придатък към земята (във

формата на васал, крепостен, роб и т.н.), от друга страна — експроприи-

рането на масата на народа от земята. Именно дотолкова монополът на
поземлената собственост е историческа предпоставка и остава посто-

янна основа на капиталистическия начин на производство, както и на
всички предишни начини на производство, почиващи върху експлоатаци-

ята на масите в една или друга форма. Но формата, в която зараждащият
се капиталистически начин на производство заварва поземлената собст-

веност, не отговаря на този начин. Съответната нему форма за пръв път

създава той самият чрез подчиняване земеделието на капитала: така
и феодалната поземлена собственост, и клановата собственост, и дреб-

ната селска собственост със землената община [Markgemeinschaft]

се превръщат в съответната на този начин на производство икономи-
ческа форма, колкото и да са различни техните юридически форми.27z

Един от големите резултати на капиталистическия начин на производство
се състои в това, че той, от една страна, превръща земеделието от ем-

пирическо, механически предавано по наследство занятие на най-нераз-
витата част на обществото в съзнателно научно прилагане на агрономи-

ята, доколкото това изобщо е възможно при условията на частната собс-

твеност27); че той, от една страна, напълно отделя земевладението от
отношението на господство и робство, а, от друга страна, напълно отделя

земята като условие на производство от земевладението и от земевла-
делеца, за когото тя не означава нищо повече освен определен паричен

……………………………………………6