Page 10 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

ряване на почвата, така и в увеличение на производството. Но всичко

това изисква значителни разходи, а арендаторите също тъй добре

знаят, че колкото и да подобряват земята и да увеличават нейната
стойност, с течение на времето земевладелците ще пожънат от това

главната полза в повишена рента и увеличена цена на земята...
Арендаторите са достатъчно умни, за да забележат онова, което

тези оратори {земевладелци и техни управители на селскостопански
тържества} по странен начин винаги забравят да им кажат, а именно,

че лъвската част от всички подобрения, направени от арендатора, в

края на краищата винаги отива в джоба на земевладелеца. Колкото
и предишният арендатор да е подобрил арендованата земя, неговият

приемник винаги ще установи, че земевладелецът повишава рента а
съответно на увеличената стойност на земята в резултат на предиш-

ните подобрения.»

В същинското земеделие този процес не се проявява още така ярко, както

при ползването на земята като строителен участък. В Англия огромната
част от земята за строителни цели не се продава като freehold (в собст-

веност. ред), а се дава от поземлените собственици под наем за 99 го-

дини или, ако е възможно, и за по-кратък срок. След изтичането на този
срок постройките заедно със самата земя остават за земевладелеца.

«Те [арендаторите] са задължени, след като цялото време са пла-
щали надута поземлена рента, след изтичането на срока на конт-

ракта да дадат на едрия земевладелец сградата в добро, обитаемо
състояние. Едва изтича срокът на арендния договор и вече идва

агентът или инспекторът на земевладелеца, оглежда вашия дом, пог-
рижва се вие да го приведете в добро състояние, после влиза в не-

гово владение и го присъединява към владенията на своя земевла-

делец. Факт е, че ако тази система остане в пълно действие още про-
дължително време, цялото домовладение в кралството, както и сел-

ското земевладение, ще се окаже в ръцете на едрите земевладелци.
Почти целият Уестенд гн на Лондон, северно и южно от Темпъл

Бар, принадлежи на около половин дузина едри земевладелци, дава
се в аренда срещу огромна поземлена рента, и където договорните

срокове още не са напълно изтекли, те бързо изтичат един след друг.

В по-голяма или по-малка степен това важи и за всички градове в

10