Page 7 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 7

данък, който той посредством своя монопол взема от капиталиста в сел-

           ското стопанство, от арендатора; капиталистическият начин на производ-

           ство толкова много разкъсва връзката на земевладелеца със земята, че
           той може да прекара целия си живот в Цариград, докато поземлената му

           собственост лежи в Шотландия. Така собствеността върху земята полу-
           чава своята чисто икономическа форма, освобождавайки се от всичките

           си предишни политически и социални украси и примеси, накратко — от
           всичките онези традиционни придатъци, които самите капиталисти в сел-

           ското стопанство, както и техните теоретически защитници, както по-на-

           татък ще видим, в разгара на борбата с поземлената собственост крити-
           куваха като безполезно и глупаво излишество. От една страна, рациона-

           лизация на земеделието, за пръв път създаваща възможност за неговото
           обществено ръководене, от друга страна, свеждане до абсурд на позем-

           лената собственост — това са големите заслуги на капиталистическия
           начин на производство. Както и всичките си други исторически заслуги,

           той изкупва и тази с цената на пълното обедняване на непосредствените

           производители.


           Преди да минем към самия предмет, необходими са още няколко пред-
           варителни бележки, за да се избягнат недоразумения. Предпоставката на

           капиталистическия начин на производство е следната: действителните

           земеделци  са  наемни  работници, заети  при  капиталиста,  арендатора,
           който води селското стопанство само като особена област на експлоата-

           ция за капитала, като приложение на неговия капитал в една особена

           сфера на производство. В определени срокове, например годишно, този
           капиталист-арендатор плаща на поземления собственик, на собственика

           на експлоатираната от него  земя, договорно установена парична сума
           (също както взелият в заем паричен капитал плаща определена лихва)

           за разрешението да приложи своя капитал в тази особена област на про-
           изводството.  Тази  парична  сума  се  нарича  поземлена  рента  безраз-

           лично дали тя се получава от орна земя, от строителен терен, рудници,

           риболовни участъци, гори и т.н. Тя се плаща за цялото време, през ко-
           ето поземленият собственик по договор е отстъпил, предал на аренда-

           тора земята. Следователно поземлената рента тук е формата, в която по-
           землената  собственост  икономически  се  реализира,  доставя  стойност

           [verwertet]. Освен това тук имаме всичките три класи, които в съвкупност
           и противоположност една на друга съставят скелета на съвременното об-



                                                            7
   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11   12