Page 9 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 9

към същинската поземлена рента лихвата на капитала, присъединен към

           земята — безразлично дали дава земята под наем на същия арендатор,

           който е извършил подобренията или на някой друг. Така неговата рента
           набъбва или, ако иска да продаде земята — ние сега ще видим как се

           определя нейната цена, — нейната стойност е вече повишена. Той про-
           дава не просто земя, а подобрена земя, присъединения към земята капи-

           тал, който нищо не му е струвал. Това е една от тайните — съвсем неза-
           висимо от движението на същинската поземлена рента — на растящото

           с икономическото развитие разбогатяване на поземлените собственици,

           на  постоянното  набъбване  на  техните  ренти  и  нарастване паричната
           стойност на техните земи. Така те слагат в джоба си получения без тяхно

           съдействие резултат на общественото развитие, те са един вид „fruges
           consumere nati“. Но същевременно това е една от най-големите пречки за

           рационално земеделие, защото арендаторът избягва всякакви подобре-
           ния и разходи, щом не може да очаква пълното им възвръщане до изти-

           чане срока на арендата му; и ние виждаме, че от това обстоятелство,

           именно от такава пречка, постоянно се оплакват: в миналия век Джеймс
           Андерсън, който собствено откри съвременната теория за рентата и съ-

           щевременно беше арендатор-практик и виден за времето си агроном, а в
           наши дни — противниците на съвременната система на поземлената соб-

           ственост в Англия.


           А. А. Уолтън в „History of the Landed Tenures of Great Britain and Ireland“,

           London, 1865, така говори за това (стр. 96—97):


                 «Всички усилия на многобройните селскостопански учреждения в на-

                 шата страна не могат да доведат до значителни или действително
                 забележими резултати по отношение на настоящия прогрес, в об-

                 ластта на подобряване обработването на земята, докато такива по-

                 добрения в много по-голяма степен увеличават стойността на позем-
                 лената собственост и размера на рентата на земевладелеца, откол-

                 кото подобряват положението на арендатора или на земеделския ра-
                 ботник. Арендаторите, общо взето, не по-малко от земевладелеца,

                 от неговия управител или даже от председателя на някое селскосто-
                 панско дружество знаят, че добро отводняване, обилно наторяване

                 и добро стопанисване заедно с усилен труд за основно прочистване

                 и разработване на земята ще дадат чудесни резултати както в подоб-


                                                            9
   4   5   6   7   8   9   10   11   12   13   14