Page 102 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

не притежавал вече суровините. Осигурявайки по такъв начин постоя-

нен доход на тъкача, той е можел срещу това да понижава неговата ра-

ботна заплата, така че една част от изразходваното работно време оста-
вала незаплатена. По такъв начин работодателят ставал присвоител на

принадена стойност свръх търговската печалба, която той получавал до-
тогава. Наистина за тази цел той трябвало да влага допълнителен капи-

тал, за да закупува прежда и т.н. и да я оставя в ръцете на тъкача до
окончателното изработване на продукта, докато по-рано той е изплащал

пълната цена на продукта едва в момента, когато го е купувал. Но, първо,

в повечето случаи той и преди това вече е правел допълнителни разходи
на капитал за заеми на тъкача, когото по правило само робията на задъл-

женията е заставяла да се подчинява на новите условия на производс-
тво. И, второ, дори независимо от това сметката се представя в след-

ния вид.

Да приемем, че нашият търговец е водил своите експортни операции с

капитал от 30 000 дуката, цехини, фунта стерлинги или нещо друго. Да
приемем, че 10 000 от тях са изразходвани за закупуване на стоки от вът-

решното производство, а 20 000 се използват за чуждестранните пазари.
Нека капиталът се обръща веднъж в две години — тогава годишният обо-

рот ще бъде равен на 15 000. Но да приемем, че нашият търговец иска

да се заеме с тъкачество за своя сметка, да стане работодател. Какъв
капитал трябва да изразходва той допълнително за тая цел? Нека вре-

мето за произвеждането на едно парче тъкан, с която той търгува, да е

равно средно на два месеца (макар това навярно да е твърде продължи-
телен срок). Да приемем по-нататък, че за всичко той трябва да плаща

в брой. В такъв случай той ще трябва да изразходва допълнително такъв
капитал, който да стигне за снабдяването на тъкачите с прежда за два

месеца. Тъй като неговият годишен оборот е 15 000, за два месеца той
закупува тъкани за 2500. Нека 2000 от тях представляват стойността на

преждата, а 500 — работната заплата на тъкачите; тогава на нашия тър-

говец ще е необходим допълнителен капитал от 2000. Да приемем, че
принадената стойност, която той присвоява от тъкача чрез новия способ,

достига само 5% от стойността на тъканта, което представлява безус-
ловно твърде скромна норма на принадената стойност от 25%

(2000c+500v+125m; m'=125/500=25%; р'=125/2500=5%). При такива ус-
ловия нашият търговец при годишен оборот 15 000 ще получи 750 допъл-

………………………………………….102