Page 101 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)
P. 101
леният капитал. Началото на това е било положено още в средните ве-
кове, а именно в три области: корабоплаването, мините и текстилната
промишленост. Корабоплаването в размерите, в които се е водело от
шалианските и ханзейските крайморски републики, е било невъзможно
без моряци, т. е. наемни работници (отношенията на наемане на послед-
ните са можели да бъдат маскирани чрез артелни форми с участие в пе-
чалбите), а тогавашните галери били невъзможни без гребци — наемни
работници или роби. Предприятията за добиване на руда, които първо-
начално се водели от обединени в артели работници, почти навсякъде се
превърнали в акционерни дружества за производство посредством на-
емни работници. А в текстилната промишленост търговецът започнал
просто да назначава дребни майстори-тъкачи на служба при себе си, като
им раздавал прежда и ги заставял да я преработват за негова сметка
в тъкан срещу определено заплащане — накратко, превръщайки се от
прост купувач в така наречения работодател.
Тук имаме първите зачатъци на образуването на капиталистическа при-
надена стойност. Минните предприятия поради техния затворен моно-
полно-корпоративен характер можем да оставим настрана. А що се от-
нася до корабоплаването, очевидно тук печалбата е трябвало във всеки
случай да се равнява на обичайната печалба за дадена страна със спе-
циално увеличение за застраховка, износване на корабите и т.н. Но как е
стояла работата с работодателите в текстилната промишленост, които за
пръв път изнесли на пазара стоки, произведени направо за сметка на ка-
питалиста, като създали с това конкуренция на стоките от същия вид,
произведени за сметка на занаятчията?
Нормата на печалбата на търговския капитал е била вече предварително
дадена. Тя вече била също сведена — поне за всяка дадена местност —
до своята средна норма. Какво тогава е можело да накара търговеца да
поема върху себе си допълнителната роля на работодател? Само едно:
перспективата за по-голяма печалба при еднаква с другите продажна
цена. И именно това е имал той предвид. Заставяйки дребните майстори
да работят за него, той е рушил традиционните граници на производст-
вото, при които производителят е продавал своя готов продукт и нищо
друго. Търговският капиталист е купувал работната сила на работника,
който по онова време още притежавал свои средства за производство, но
101