Page 101 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)
P. 101

леният капитал. Началото на това е било положено още в средните ве-

           кове, а именно в три области: корабоплаването, мините и текстилната

           промишленост. Корабоплаването  в размерите,  в  които се  е  водело  от
           шалианските и ханзейските крайморски републики, е било невъзможно

           без моряци, т. е. наемни работници (отношенията на наемане на послед-
           ните са можели да бъдат маскирани чрез артелни форми с участие в пе-

           чалбите), а тогавашните галери били невъзможни без гребци — наемни
           работници или роби. Предприятията за добиване на руда, които първо-

           начално се водели от обединени в артели работници, почти навсякъде се

           превърнали в акционерни дружества за производство посредством на-
           емни  работници. А  в  текстилната  промишленост  търговецът  започнал

           просто да назначава дребни майстори-тъкачи на служба при себе си, като
           им раздавал прежда и ги заставял да я преработват за негова сметка

           в тъкан срещу определено заплащане — накратко, превръщайки се от
           прост купувач в така наречения работодател.



           Тук имаме първите зачатъци на образуването на капиталистическа при-
           надена стойност. Минните предприятия поради техния затворен моно-

           полно-корпоративен характер можем да оставим настрана. А що се от-
           нася до корабоплаването, очевидно тук печалбата е трябвало във всеки

           случай да се равнява на обичайната печалба за дадена страна със спе-

           циално увеличение за застраховка, износване на корабите и т.н. Но как е
           стояла работата с работодателите в текстилната промишленост, които за

           пръв път изнесли на пазара стоки, произведени направо за сметка на ка-

           питалиста, като създали с това конкуренция на стоките от същия вид,
           произведени за сметка на занаятчията?


           Нормата на печалбата на търговския капитал е била вече предварително

           дадена. Тя вече била също сведена — поне за всяка дадена местност —

           до своята средна норма. Какво тогава е можело да накара търговеца да
           поема върху себе си допълнителната роля на работодател? Само едно:

           перспективата  за  по-голяма  печалба при  еднаква  с  другите  продажна
           цена. И именно това е имал той предвид. Заставяйки дребните майстори

           да работят за него, той е рушил традиционните граници на производст-
           вото, при които производителят е продавал своя готов продукт и нищо

           друго. Търговският капиталист е купувал работната сила на работника,

           който по онова време още притежавал свои средства за производство, но


                                                           101
   96   97   98   99   100   101   102   103   104   105   106