Page 99 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)
P. 99

Венецианците,  генуездите,  ханзейците,  холандците  —  всяка  нация  за

           себе си и вероятно отначало също за всеки отделен пазар — имали от-

           делни норми на печалбата. Изравняването на тези различни норми на
           печалбата на отделните сдружения се осъществявало по противополо-

           жен начин — чрез конкуренцията. Преди всичко са изравнявали нормите
           на печалбата на различните пазари на една и съща нация. Ако Алексан-

           дрия давала по-голяма печалба за венецианските стоки, отколкото Ки-
           пър, Цариград или Трапезунд, то венецианците насочвали повече капи-

           тали към Александрия, изтегляйки части от тях от обръщение на другите

           пазари. По-нататък трябвало да последва постепенното изравняване на
           нормите  на  печалбата  между  отделните  нации,  изнасящи  на  едни  и

           същи пазари  еднакви  или  сходни  стоки,  при  което  много  често  някои
           от тези  нации  се  разорявали  и  изчезвали  от  сцената.  Този  процес

           обаче постоянно е бил прекъсван от политически събития, както напри-
           мер цялата търговия с Левантинските страни пропаднала поради монгол-

           ските и турските нашествия, а грандиозните географско-търговски откри-

           тия след 1492 г. само ускорили и след това довършили тази гибел.


           Последвалото  след  това  внезапно  разширяване  на  областта  на плас-
           мента и свързаният с това преврат в средствата за съобщение не пре-

           дизвикали на първо време съществени изменения в начина на водене на

           търговията. Търговията с Индия и Америка също се водела отначало пре-
           димно от сдруженията. Но сега вече зад тези корпорации стояли големи

           нации. Мястото на католиците, които търгували с Левантинските страни,

           било заето в американската търговия от цяла обединена Испания, а на-
           ред с нея и от две големи страни като Англия и Франция; даже най-мал-

           ките страни — Холандия и Португалия — били все пак, във всеки случай,
           не по-малки и не по-слаби от Венеция — най-голямата и най-силната тър-

           говска нация на предшестващия период. Това давало на странстващия
           търговец, merchant adventurer (търговец авантюрист. ред.) от XVI и

           XVII век опора, която все повече и повече правила излишно сдружението,

           което защитавало своите членове и с помощта на оръжието, а свърза-
           ните с неговото съществуване разходи ставали излишно бреме. Освен

           това сега богатствата се натрупвали в ръцете на отделни лица значи-
           телно по-бързо, така че в скоро време отделни търговци можели да вла-

           гат в едно предприятие толкова средства, колкото по-рано влагало ця-
           лото дружество. Търговските сдружения, там където те продължавали



                                                            99
   94   95   96   97   98   99   100   101   102   103   104