Page 99 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

Венецианците, генуездите, ханзейците, холандците — всяка нация за

себе си и вероятно отначало също за всеки отделен пазар — имали от-

делни норми на печалбата. Изравняването на тези различни норми на
печалбата на отделните сдружения се осъществявало по противополо-

жен начин — чрез конкуренцията. Преди всичко са изравнявали нормите
на печалбата на различните пазари на една и съща нация. Ако Алексан-

дрия давала по-голяма печалба за венецианските стоки, отколкото Ки-
пър, Цариград или Трапезунд, то венецианците насочвали повече капи-

тали към Александрия, изтегляйки части от тях от обръщение на другите

пазари. По-нататък трябвало да последва постепенното изравняване на
нормите на печалбата между отделните нации, изнасящи на едни и

същи пазари еднакви или сходни стоки, при което много често някои
от тези нации се разорявали и изчезвали от сцената. Този процес

обаче постоянно е бил прекъсван от политически събития, както напри-
мер цялата търговия с Левантинските страни пропаднала поради монгол-

ските и турските нашествия, а грандиозните географско-търговски откри-

тия след 1492 г. само ускорили и след това довършили тази гибел.

Последвалото след това внезапно разширяване на областта на плас-
мента и свързаният с това преврат в средствата за съобщение не пре-

дизвикали на първо време съществени изменения в начина на водене на

търговията. Търговията с Индия и Америка също се водела отначало пре-
димно от сдруженията. Но сега вече зад тези корпорации стояли големи

нации. Мястото на католиците, които търгували с Левантинските страни,

било заето в американската търговия от цяла обединена Испания, а на-
ред с нея и от две големи страни като Англия и Франция; даже най-мал-

ките страни — Холандия и Португалия — били все пак, във всеки случай,
не по-малки и не по-слаби от Венеция — най-голямата и най-силната тър-

говска нация на предшестващия период. Това давало на странстващия
търговец, merchant adventurer (търговец авантюрист. ред.) от XVI и

XVII век опора, която все повече и повече правила излишно сдружението,

което защитавало своите членове и с помощта на оръжието, а свърза-
ните с неговото съществуване разходи ставали излишно бреме. Освен

това сега богатствата се натрупвали в ръцете на отделни лица значи-
телно по-бързо, така че в скоро време отделни търговци можели да вла-

гат в едно предприятие толкова средства, колкото по-рано влагало ця-
лото дружество. Търговските сдружения, там където те продължавали

99