Page 104 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

юва вътрешния пазар за капитала, слага край на дребното производство

и на натуралното стопанство на самозадоволяващото се селско семейс-

тво, премахва непосредствената размяна между дребните производи-
тели и поставя цялата нация в служба на капитала. Тя също изравнява

нормите на печалбата в различните отрасли на търговията и промишле-
ността в една обща норма на печалбата и най-после осигурява на про-

мишлеността подобаващата ѝ господстваща роля при това изравняване,

отстранявайки повечето препятствия, които са стояли дотогава по пътя
на прехвърлянето на капитала от един отрасъл в друг. Заедно с това

за целия процес на размяната се извършва превръщане на стойностите
в производствени цени. Следователно това превръщане става по обек-

тивни закони, независимо от съзнанието или намерението на участни-

ците. Обстоятелството, че конкуренцията свежда печалбата, която над-
вишава общата норма до общото равнище, и по такъв начин отново от-

нема от първите присвоители-промишленици принадената стойност, ко-
ято надвишава средното равнище, не представлява никакви теорети-

чески трудности. А на практика още по-малко, тъй като отраслите с по-
вече принадена стойност, т.е. с висок променлив и нисък постоянен капи-

тал, или с нисък състав на капитала, по самата си природа най-късно и

най-малко пълно се подчиняват на капиталистическото производство;
това е преди всичко земеделието. Що се отнася, напротив, до. повиша-

ването на производствените цени над стойността на стоките, което е не-
обходимо, за да се издигне до равнището на средната норма на печал-

бата недостатъчната принадена стойност, въплътена в продуктите на от-
раслите с висок състав на капитала, то теоретически това изглежда

твърде трудно, но на практика, както вече видяхме, се извършва най-

лесно и най-бързо. Защото стоките от този вид, когато започват да
се произвеждат капиталистически и постъпват в капиталистическата тър-

говия, влизат в конкуренция със стоки от същия вид, произведени по до-
капиталистически начин, т.е. струващи по-скъпо. Следователно капита-

листическият производител дори при отказ от една част от принадената
стойност все пак може да изкара обичайната за неговата област печалба,

която първоначално не е имала пряко отношение към принадената стой-

ност, тъй като тя е възникнала от търговския капитал дълго време преди
изобщо да са започнали да произвеждат капиталистически и следова-

телно преди да е станала възможна промишлената норма на печалбата.

…
104