Page 100 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

още да съществуват, се превръщали в повечето случаи във въоръжени

корпорации, които под защитата и протекцията на своите държави заво-

ювали и монополно експлоатирали цели новооткрити страни. Но колкото
повече растял броят на основаваните — предимно от държавата — коло-

нии в новите области, толкова повече търговските корпорации отстъп-
вали на заден план пред търговията на отделния търговец и заедно с

това изравняването на нормите на печалбата все повече и повече ста-
вало изключително дело на конкуренцията.

Досега се запознахме само с нормата на печалбата на търговския капи-
тал. Защото досега имахме работа само с търговския и лихварския капи-

тал, а на промишления капитал предстояло тепърва да се развие. Произ-
водството още било предимно в ръцете на работниците, които притежа-

вали свои средства за производство и трудът на които следователно не

носел принадена стойност на капитала. Ако те изобщо били принудени
да отдават безвъзмездно част от своя продукт на трето лице, то това

било само във формата на дан на феодалния владетел. Затова търговс-
кият капитал, поне в началото, е можел да получава своята печалба само

от чуждестранните купувачи на продуктите на вътрешното производство
или от местните купувачи на чуждестранните продукти. Едва в края на

този период — за Италия следователно с упадъка на левантинската тър-

говия — чуждестранната конкуренция и затрудненията в пласмента са
можели да заставят занаятчията-производител на износни стоки да отс-

тъпва стоките на купувача-износител под тяхната стойност. Така тук сре-

щаме явлението, че във вътрешния търговски оборот на дребно между
отделните производители стоките се продават средно по своите стой-

ности, а в международната търговия, поради посочените основания об-
щото правило е да се продава не по стойността. Пълна противополож-

ност на съвременното положение, когато производствените цени имат
сила в международната търговия и в търговията на едро, докато в дреб-

ната градска търговия ценообразуването се регулира от съвсем други

норми на печалбата, така че сега например говеждото месо получава по-
значително увеличение в цената по пътя от лондонския търговец на едро

до лондонските потребители, отколкото по пътя от търговеца на едро в
Чикаго до лондонския търговец на едро, като се включат тук и разноските

по превоза.

Оръдие на този постепенен преврат в ценообразуването е бил промиш-

…………………………………………100