Page 98 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

това стремежът на търговците съзнателно и преднамерено е насочен към

това, да направят тази норма на печалбата еднаква за всички участници.

У венецианците в Левантинските страни, у ханзейците на север всеки е
плащал еднакви със своите съседи цени за набавяните стоки, те му стру-

вали еднакви транспортни разноски, той получавал срещу тях еднакви с
другите цени и закупувал обратните пратки по същите цени, както и дру-

гите търговци от неговата „нация“. По такъв начин нормата на печал-
бата била еднаква за всички. В големите търговски корпорации разпре-

делението на печалбата пропорционално на вложения капитал е

било толкова естествено, колкото и ползването с правата в марката про-
порционално на даващите тези права части от поземления участък или

колкото участието в печалбата на минните предприятия пропорционално
на броя на дяловете. По такъв начин еднаквата норма на печалбата, ко-

ято в своето пълно развитие е един от крайните резултати на капиталис-
тическото производство, се оказва тук в своята най-проста форма като

една от изходните точки на историческото развитие на капитала и дори

като пряко наследство от общината-марка, която на свой ред е пряко нас-
ледство от първобитния комунизъм.

Тази първоначална норма на печалбата неизбежно е била много висока.

Търговията е била много рискована не само поради силно разпростране-

ното морско разбойничество, но и защото конкуриращите нации често си
позволявали при пръв удобен случай всякакъв вид насилие; най-после,

самият пласмент и условията на този пласмент се основавали върху да-

дените от чуждестранните князе привилегии, които твърде често били на-
рушавани или съвсем отменявани. Следователно печалбата е трябвало

да включва висока осигурителна премия. Освен това оборотът се извър-
швал бавно, изпълнението на сделките се протакало, а в по-благопри-

ятни периоди, които впрочем рядко бивали продължителни, търговията
представлявала монополна търговия с монополна печалба. Че средната

норма на печалбата е била много висока, свидетелстват и обичайните

тогава много високи норми на лихвата, които винаги трябва да бъдат,
общо взето, под обикновения процент на търговската печалба.

Но тази висока и еднаква за всички участници норма на печалбата, полу-

чавана чрез съвместната дейност на сдруженията, имала сила само в

рамките на дадени сдружения, т.е. в дадения случай у отделните „нации“.

98