Page 97 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

ди, както това красноречиво е изразено в привилегията за „препитание от

предене“, да дена от жителите на Елберфелд и Бармен в 1527 г. (Thun.

„Di Industrie аm Niederrhein und ihre Arbeiter“. Theil II, Leipzig, 1879, S. 164
und ff.). Същото важи за минната промишленост, където всеки дял от мин-

ния участък също давал еднакво участие и също както поземленият учас-
тък на члена на общината се делял заедно със свързаните с него права

и задължения. Същото в не по-малка степен важи за търговските корпо-
рации, които основаха презморската търговия. В пристанищата на Алек-

сандрия или Цариград венецианците и генуезците — всяка „нация“ в сво-

ята собствена Fondaco (търговска фактория. ред.), състояща се от жи-
лищно помещение, кръчма, склад, помещение за излагане на стоките и

магазин с обща кантора — образували завършени търговски сдружения;
те били запазени от конкуренти и клиенти, продавали на установени по

взаимно споразумение цени, техните стоки били от определено качество,
гарантирано от обществения контрол, а често и чрез поставяне на специ-

ални печати те съвместно определяли цените, които местните жители

трябвало да плащат за техните стоки, и т.н. Точно така водели своята ра-
бота ханзейците на „Немския мост“ (Tydske Bryggen) в норвежкия град

Берген, както и техните холандски и английски конкуренти. Тежко на онзи,
който продаде по-евтино или купи по-скъпо от установените цени! Бойко-

тът, на който той бил подлаган, означавал при тогавашните условия не-

избежно разорение, да не говорим за непосредствените глоби, налагани
от сдружението на виновника. Но освен това са се основавали и по-тесни

корпорации с определени цели като генуезкото дружество Маона, което
през XIV и XV в. в течение на дълги години е владяло стипцовите залежи

във Фокея в Мала Азия и на остров Хиос, после — голямото Равенсберг-

ско търговско дружество, което от края на XIV в. търгувало с Италия и
Испания и основавало там свои клонове, както и немското дружество на

аугсбургските търговци — Фугер, Велзер, Фелин, Хьохщетер и т.н., на ню-
ренбергските — Хиршфогел и други, което с капитал от 66 000 дуката и

три кораба взело участие в португалската експедиция през 1505—1506 г.
в Индия, като получило при това 150, а според други източници — 175%

чиста печалба (Heyd. „Geschichte des Levantehandels im Mittelalter“. Bd. II,

Stuttgart, 1879, S. 524), и цял ред други дружества „монополи“, които до-
веждаха Лутер до такава ярост.

Тук ние за пръв път се натъкваме на печалба и норма на печалбата. При

97