Page 43 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

печалбата в капитал не значи нищо друго освен прилагане на част от из-

лишъчния труд за образуване на нови, добавъчни средства за производ-

ство. Че това става във формата на превръщане на печалбата в капитал,
означава само, че не работникът, а капиталистът разполага с излишъч-

ния труд. Че този излишъчен труд трябва най-напред да мине през ста-
дий, в който той се представя като доход (докато напр. у дивака се пред-

ставя като труд, непосредствено насочен към произвеждане на средства
за производство), означава само, че този труд или неговият продукт се

присвоява от неработещия. Но онова, което действително се превръща в

капитал, не е печалбата като такава. Превръщането на принадената
стойност в капитал означава само, че принадената стойност и принаде-

ният продукт не се потребяват от капиталиста като доход, индивидуално.
Онова, което действително се превръща по такъв начин, е стойност, ове-

ществен труд, или продуктът, в който е непосредствено представена тази
стойност или срещу който тя се обменя след предварително превръщане

в пари. И когато в капитал се превръща печалбата, то не тази опреде-

лена форма на принадената стойност, не печалбата образува източника
на новия капитал. Принадената стойност тук само се превръща от

една форма в друга. Но не това превръщане на формата я прави капитал.
Като капитал сега функционират стоката и нейната стойност. Но обстоя-

телството, че стойността на стоката не е платена — а само тогава тя
става принадена стойност, — няма никакво значение за овеществяването

на труда, за самата стойност.

Недоразумението се изразява в различни форми. Например в това, че
стоките, от които се състои постоянният капитал, също съдържат еле-

менти на работна заплата, печалба и рента. Или: което за един представ-
лява доход, за друг представлява капитал, и значи това са само субек-

тивни отношения. Така напр. преждата на предача съдържа известна
част стойност, което представлява за него печалба. Следователно, ко-

гато тъкачът купува преждата, той реализира печалбата на предача, но

за него самия тази прежда е само част от постоянния му капитал.

Освен казаното по-рано за отношението между доход и капитал трябва
да отбележим още следното: онова, което от гледище на стойността

влиза в преждата като съставна част в капитала на тъкача, е стойността

на преждата. Как частите на тази стойност се разпределят за самия пре-

43