Page 43 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)
P. 43

печалбата в капитал не значи нищо друго освен прилагане на част от из-

           лишъчния труд за образуване на нови, добавъчни средства за производ-

           ство. Че това става във формата на превръщане на печалбата в капитал,
           означава само, че не работникът, а капиталистът разполага с излишъч-

           ния труд. Че този излишъчен труд трябва най-напред да мине през ста-
           дий, в който той се представя като доход (докато напр. у дивака се пред-

           ставя като труд, непосредствено насочен към произвеждане на средства
           за производство), означава само, че този труд или неговият продукт се

           присвоява от неработещия. Но онова, което действително се превръща в

           капитал,  не  е  печалбата  като  такава.  Превръщането  на  принадената
           стойност в капитал означава само, че принадената стойност и принаде-

           ният продукт не се потребяват от капиталиста като доход, индивидуално.
           Онова, което действително се превръща по такъв начин, е стойност, ове-

           ществен труд, или продуктът, в който е непосредствено представена тази
           стойност или срещу който тя се обменя след предварително превръщане

           в пари. И когато в капитал се превръща печалбата, то не тази опреде-

           лена форма на принадената стойност, не печалбата образува източника
           на новия  капитал.  Принадената  стойност  тук  само  се  превръща  от

           една форма в друга. Но не това превръщане на формата я прави капитал.
           Като капитал сега функционират стоката и нейната стойност. Но обстоя-

           телството, че стойността на стоката не е платена  — а само тогава тя
           става принадена стойност, — няма никакво значение за овеществяването

           на труда, за самата стойност.



           Недоразумението се изразява в различни форми. Например в това, че
           стоките, от които се състои постоянният капитал, също съдържат еле-

           менти на работна заплата, печалба и рента. Или: което за един представ-
           лява доход, за друг представлява капитал, и значи това са само субек-

           тивни  отношения.  Така  напр.  преждата  на предача  съдържа  известна
           част стойност, което представлява за него печалба. Следователно, ко-

           гато тъкачът купува преждата, той реализира печалбата на предача, но

           за него самия тази прежда е само част от постоянния му капитал.


           Освен казаното по-рано за отношението между доход и капитал трябва
           да  отбележим  още  следното:  онова,  което  от  гледище на  стойността

           влиза в преждата като съставна част в капитала на тъкача, е стойността

           на преждата. Как частите на тази стойност се разпределят за самия пре-


                                                            43
   38   39   40   41   42   43   44   45   46   47   48